Кожата е най-големият орган на тялото, чието основно свойство е да предпазва организма от навлизане на инфекции. Въпреки това, тя не винаги успява да се справи с всички зловредни влияния на околния свят, като в определени случаи в човешкото тяло успяват да навлязат болестотворни микроби и бактерии.
Бактериалната инфекция всъщност представлява разпространяване на вредни бактерии върху или вътре в организма, като засегната може да бъде всяка една област на тялото. Голяма част от бактериалните инфекции, независимо от засегнатата част на организма, рефлектират върху външната обвивка на тялото и се изразяват в някои проблематични състояния. Други – директно засягат кожата и изискват намесата на дерматолог и предписване на антибиотични медикаменти за лечението им.
Импетиго също спада към този тип кожни заболявания и представлява заразна, повърхностна инфекция на кожата, която засяга предимно деца и бебета, но не е изключено да се предаде и на хора в зряла възраст. Причинена от бактериите Staphylococcus (стафилокок) и/или Streptococcus (стрептокок), класическите признаци и симптоми на болестта включват червени рани по лицето (особено около носа и устата), но могат да се разпространят по ръцете и краката чрез пръсти, дрехи и кърпи. На следващ етап раните се разкъсват и образуват жълтеникаво-кафява кора.
Следва да се има предвид, че импетигото е силно заразно, предимно от пряк контакт, но не е изключено да се предаде чрез използването на общи принадлежности – играчки, кърпи, домакински предмети и др. Възрастните често развиват инфекциозните лезии именно заради близък контакт със заразени деца. Бактериите, причиняващи този тип състояние, навлизат в организма през рани, ожулвания или инфекции, като обичайният опит показва, че децата са най-засегнати, заради честите настинки и вирусни заболявания, при които се възпаляват назалните отвори. След появяването около носа или устата импетигото често се разпространява и по други части на тялото, а топлината, влажността и наличието на екзема предразполагат човек към развиване на болестта.
В медицината са известни три форми на импетиго:
Небулозно импетиго: Това е по-често срещаната форма, причинена от стафилококи и стрептококи. Тази форма първоначално се проявява като малки червени папули, подобни на ухапвания от насекоми. Лезиите бързо се развиват до малки мехури и след това до пустули, като накрая върху тях се образува кафеникава коричка. Целият този процес обикновено отнема около една седмица и засяга областите около носа и устата.
Булозно импетиго: Тази форма на импетиго се причинява само от стафилококови бактерии, които произвеждат токсин, който намалява прилепналостта на клетките една в друга (адхезия) и води до разделяне между горния слой на кожата (епидермиса) и долния слой (дермата). Целият този процес предизвиква образуването на мехури в различни области на тялото, главно бедрата и торса. Мехурите са изпълнени с жълтеникава течност, а в последните етапи на развитие образуват кафеникава кора.
Според някои медици ектимата е също форма на импетигото, но предвид това, че засяга долния слой на кожата понякога се разглежда като отделен вид заболяване. Ектимата образува малки, гнойни рани, с по-дебела кора и може да бъде придружена от подути жлези. Ектимните мехури засягат главно бедрата и глезените, могат да бъдат болезнени и да се развият в по-големи и по-дълбоки рани с диаметър между 0,5 и 3 сантиметра. Раните се развиват и образуват дебела кафеникава кора, заобиколена от червеникаво-пурпурна кожа, а лечението им изисква търпение и може да остави белези в засегнатите области след преминаване на болестта.
Импетиговата инфекция не представлява сериозен проблем и може да бъде лекувана. При леките форми на болестта, раните могат да бъдат почистени с вода, внимателно да се отстранят коричките и засегнатите области да се третират с локален антибиотичен мехлем – мупироцин.
По-тежкото или широко разпространено импетиго изисква перорално антибиотично лечение. През последните години повечето стафилококи са развили резистентност към стандартните антибиотици и именно поради тази причина бактериалните тестове обикновено помагат на лекаря да определи подходящият тип перорална терапия. За лечение на булозно импетиго и ектима подходящи могат да бъдат пеницилиновите производни (като амоксицилин-клавуланова киселина – Augmentin) и цефалоспорини, като цефалексин.