Епидермалната бариера е най-външната част на нашето тяло или по-точно – на нашата кожа, като приблизително 90% от предпазващата функция може да се отдаде на роговия слой. Значението на епидермалната бариера и по-специално на роговия слой с основните му компоненти и покривната обвивка стават все по-очевидни през последните години. Наред с другите си удивителни функции (усвояване на витамин Д от слънцето, регулиране на телесната температура и тази на важен компонент, който осъществява връзка между външния свят и мозъка), кожата предпазва организма от загуба на основни компоненти като йони, вода и серумни протеини, а наред с това има и социално-културна функция и играе важна роля в общуването и самоизразяването. Кожната бариера също отразява вътрешните процеси в организма, болестите, активността на заболяването и не на последно място начина на живот, проявяващ се в присъщото външно стареене.
Кожата се състои от три основни слоя: епидермисът е най-външният слой; дерма или среден слой; и хиподермата – най-дълбокият слой. Състоянието, при което водата преминава от дермата през епидермиса и се изпарява от повърхността на кожата, е известно в дерматологията като трансепидермална загуба на вода (ТЕЗВ). Този процес е един от най-важните параметри за оценка на бариерната функция на епидермалната пропускливост на кожата. Ниската трансепидермална загуба обикновено е характерна черта на непокътнатата защитна функция на кожата, и обратното – при висока ТЕЗВ кожата става суха, сърбяща и често раздразнена. Обикновено този проблем възниква при хора с атопичен дерматит (екзема), контактен дерматит, псориазис и други подобни състояния. Тези състояния отслабват кожната бариера и нарушават нейната естествена функция, позволявайки излишното съдържание на влага да се изпари от кожата в атмосферата. Причина за ТЕЗВ може да бъдат и наранявания, ниски влажни метеорологични условия и локално прилагани продукти, които изсушават кожата.
Добрата новина е, че трансепидермалната загуба може да бъде контролирана и предотвратена с правилен режим на грижа за кожата. Правилната комбинация от локални хидратиращи съставки може да помогне за възстановяване на повредена или отслабена кожна бариера и по този начин да намали трансепидермалната загуба на вода. Едни от най-ефективните бариерни възстановителни съставки са хиалуроновата киселина, хепаран сулфатът, глицеринът и етеричните масла.
Идеалният хидратиращ режим за възстановяване на кожната бариера включва няколко различни вида хидратиращи съставки, включително овлажнители, оклузиви и омекотители.
Овлажнителите са важни козметични съставки, които предотвратяват загубата на влага от кожата, като по този начин запазват нейната естествена хидратация. Някои съединения също имат способността активно да привличат и изтеглят влага от околната среда.
Оклузивните уплътнители на влагата изграждат и допълват защитната бариера, като не позволяват влагата да се изпари от епидермалния слой, а същевременно предотвратяват навлизането на дразнители и патогени. Оклузивните съединения често се комбинират с овлажнители, за да се увеличи хидратацията на кожата.
Омекотяващите вещества правят повърхността на кожата по-гладка и по-мека, като ѝ придават завършен цялостен вид. Обикновено това са липиди (мазнини), масла, силикони или химически добавки като пропиленгликол.
Трансепидермалната загуба на вода може да допринесе за различни нежелани кожни състояния, включително по-изразена поява на фини линии и бръчки. За цялостен подход към кожата против стареене, е препоръчително използването на продукти, които съдържат ефективни хидратиращи съставки и които няма да предизвикат раздразнение или сухота. Това със сигурност ще окаже положително въздействие за постигане на гладка кожа и сияен външен вид.