С развитието на козметичната индустрия голяма част от компаниите си поставят като цели не само високо качество, бързи и видими резултати, но и трайност и дълга ефективност, така че даденият продукт да се ползва за по-дълъг период от време след отварянето му. Много от козметичните изделия не биха постигнали своя максимален ефект, ако не съдържат консерванти като съставки. Те бързо ще се развалят и ще станат неизползваеми за кратко време. Това се дължи на микроорганизми като бактерии и мухъл, които достигат до продукта чрез контакт с кожата и съответно лесно се размножават в козметиката за тяло, ръце, лице и др. В резултат продуктите стават замърсени и не постигат пълния си ефект. Нещо повече – от този момент те могат да създадат и определени проблеми.
Въпреки този факт все пак остават въпросите: Какво представляват консервантите? Влияят ли отрицателно върху кожата? Предизвикват ли дразнене?
Парабените са вид консерванти, които се използват в козметичната, хранително-вкусовата и фармацевтичната индустрии от 30-те години на миналия век и предотвратяват бързото изтичане на срока на действие чрез унищожаването на бактериите и мухъла. Този вид консерванти обикновено се описват като „химикали“, което само по себе си им дава лоша репутация. Но, погледнато реално, всички козметични продукти, по един или друг начин, са съставени от химикали. Изненадващо за мнозина, но парабените всъщност се получават от пара-хидроксибензоена киселина (ПХБК), която се среща естествено в много плодове и зеленчуци, като малини, къпини, краставици, череши, моркови, боровинки и лук. ПХКБ също така се формира естествено в човешкото тяло чрез разграждане на някои аминокиселини. Парабените, използвани в козметиката, са идентични с тези, открити в природата, а тялото бързо ги превръща в естествен ПХКБ и ги елиминира като вредител.
Козметичните продукти, продавани на потребителите в магазините или онлайн, следва да съдържат списък на съставките, всеки от които е изброен с обичайното си наименование. Парабените обикновено се идентифицират лесно с тяхното име – метилпарабен, пропилпарабен, бутилпарабен или етилпарабен. Различните парабени се справят по различен начин с развитието на микробите и развалянето на даден продукт. Метилпарабенът спира възпроизвеждането на бактериите, докато като пропилпарабенът предотвратява образуването на клетъчна стена, така че бактериите не успяват да се развият. Ефективността на козметичния продукт може да бъде увеличена, когато два от консервантите с различно действие се обединят. Парабените се използват в голямо разнообразие от козметични продукти, като грим, овлажнители, продукти за коса и продукти за бръснене, шампоани и др.
Тъй като много козметични изделия за разкрасяване и лична хигиена все по-често използват в рекламата си „без парабени“, то може да се предположи, че те са вредни за кожата. Но истинското противоречие идва от там, че те не са свързани толкова със здравето на кожата, колкото с това на тялото и организма като цяло.
През 2004 г. след направено изследване са открити следи от парабени в туморите на рак на гърдата, което предизвика полемики и много дискусии. Но Американската асоциация за борба с рака отбелязва, че съществуват три големи проблема с констатациите на изследването. Проучването не показва, че парабените причиняват или допринасят за рака на гърдата, а че имат слаби естроген-подобни свойства. Асоциацията твърди, че по-вероятно естественият естроген или този, който се приема като хормонален заместител, играе роля в развитието на рака на гърдата, а не парабените. В заключение, Асоциацията заявява, че не съществуват ясни здравни рискове от парабените в козметиката и продуктите за грижа за кожата.
Предвид това, все още голяма част от козметичните компании предлагат продукти с наличност на парабени. Така те гарантират дълготраен ефект при използването на козметичното средство. Преценката дали ще използвате продукт с консерванти, които предпазват от бързото му разваляне и ограничават развитието на микроби, е на всеки един човек. И ако все още имате съмнения за дадена съставка, то може да се посъветвате със специалист дерматолог или фармацевт.