Научно доказано е, че през целия житейски цикъл човешкият вид живее в мирно съжителство с микроорганизмите, които го заобикалят и само когато защитната система се увреди или концентрацията на патогени достигне изключително висока плътност, може да се появи инфекция. Повечето инфекции преминават безсимптомно, но понякога инфекциозните агенти предизвикват отговор на тялото, което води до състояние, известно като инфекциозно заболяване. Бактерии, вируси, паразити, гъбички, приони и хелминти са най-сериозните причинители на тези заболявания, като предизвиканите от обикновени вируси, са най-лесно разпространими, а допреди няколко десетилетия тези от бактерии – най-трудно лечимите.
Тъй като стратегиите за контрол на бактериалните инфекции при пациентите се подобряват, гъбичките взимат своеобразен превес, когато става дума за опасни патогени. В наши дни дрождите и плесените се нареждат сред 10-те редовно срещани причинители на инфекциозни заболявания сред пациентите в отделенията за интензивно лечение.
Гъбичните инфекции могат да се появят навсякъде в тялото, но обикновено се разпространяват върху кожата, където причиняват известен дискомфорт, като зачервяване и сърбеж. Изследванията показват, че гъбичните инфекции на кожата и/или ноктите засягат до 20% до 25% от световното население и могат да засегнат всеки човек, независимо от възрастта.
В дерматологията са известни редица заболявания, причинени от свръх растеж на гъбички, но едно от тях се откроява, тъй като се счита за едно от най-често срещаните състояния.
Трихофития известена също като дерматофитоза, дерматофитна инфекция или тинеа представлява кожна инфекция, причинена от гъбички, която е силно заразна и се разпространява лесно чрез контакт кожа до кожа, което означава, че човек може да я прихване при допир с преносител на инфекцията. Болестта също така може да се предаде от животни и домашни любимци, главно кучета и котки, а е възможно дори да се предаде при използването на общи предмети – чрез споделяне на шапки, кърпи или чаши.
Заболяването може да причини червен или сребрист пръстеновиден обрив по кожата, като обикновено засяга ръцете и краката, но може да се появи почти навсякъде по тялото. Поради тази причина дерматологията класифицира различни видове гъбична инфекция на тинеа в зависимост от засегнатата област на тялото. Специалистите наричат трихофития с различни имена в зависимост от зоната, в която се е образувал обривът:
Тяло
Терминът „трихофития“ най-често се използва за означаване на tinea corporis или трихофития по тялото.
Скалп
Трихофития на скалпа или tinea capitis често започва като изолирано лющене на скалпа, което се развива в сърбящи, люспести петна. Най-често се среща сред децата, а косата в засегнатата област може да се увреди и да падне. В засегнатите зони се наблюдава образуването на петно от косопад с черни точки по скалпа, причинено от счупени косми точно под повърхността на кожата. Загубата на коса може да бъде придружено от влажна, удебелена кожа и мехури по скалпа – състояние, наречено керион.
Брада
Трихофития на брадата, наричана още tinea barbae, засяга бузите, брадичката и горната част на врата и може също така да причини петна, в които няма окосмяване. Понякога заболяването наподобява акне, фоликулит или друго кожно състояние.
Ръце
Трихофития на ръцете или tinea manuum обикновено се причинява от докосване на друга засегната област, като слабините или краката. Инфекцията на ръката се изразява с много суха кожа и дълбоки пукнатини по дланта.
Слабините
Трихофития, известна като tinea cruris, се отнася до инфекция с трихофития на кожата около слабините, вътрешната част на бедрата и задните части. Най-често се среща при мъже и юноши. Тя обикновено започва като сърбящ червен, кафяв или сив обрив около свивката на краката при слабините.
Крака
Стъпалото на атлета или tinea pedis е общоприетото наименование за инфекция с трихофития на стъпалото. Често се наблюдава при хора, които ходят боси на обществени места, където инфекцията може да се разпространи – съблекални, душове и плувни басейни. Симптомите могат да включват сърбящ петнист обрив и лющене между пръстите на крака, а също така сърбеж, парене, образуване на мехури, неприятна миризма.
Нокти
Онихомикозата, наричана още tinea unguium, е инфекция на ноктите с трихофития. Тя засяга по-често ноктите на краката, отколкото тези на ръцете, тъй като обувките често осигуряват влажна, топла среда, подходяща за разпространението на гъбичките. Засегнатите нокти стават дебели и обезцветени, повдигат се от нокътното легло и в някои случаи се напукват.
В повечето части на тялото състоянието започва като плоска, люспеста лезия, която постепенно развива граница, преди да се разшири навън, за да създаде кръгла форма на пръстен. При по-светла кожа обривът може да изглежда червен, но при по-тъмна кожа може да е кафяв или дори сив на цвят.
Границата на обрива обикновено е повдигната, докато централната област обикновено е плоска с фини люспи. Някои инфекции с трихофития развиват везикули (пълни с течност мехури), причинени от прекомерната реакция на имунната система към инфекцията.
Заболяването трихофития не винаги изчезва от само себе си и трябва да се третира с адекватни медикаменти. Когато не се лекува правилно, може да доведе до редица усложнения (включително разпространение на инфекцията в други части на тялото, бактериални кожни инфекции и кожни заболявания като контактен дерматит).
Лечението на кожния проблем зависи от местоположението му по тялото и в зависимост от това колко сериозна е инфекцията. Някои форми на трихофития могат да бъдат лекувани с обикновени медикаменти, но други варианти на болестта се нуждаят от лечение с противогъбични лекарства, отпускани с рецепта.
Трихофития по кожата като стъпало на атлета и лезии около слабините обикновено се лекуват с противогъбични кремове, лосиони или пудри, нанасяни върху кожата в продължение на 2 до 4 седмици. Има различни продукти за лечение, включително:
Клотримазол
Миконазол
Тербинафин (ламизил)
Кетоконазол (Xolegel)
Трихофития по скалпа (tinea capitis) обикновено се лекува с предписани противогъбични лекарства, приемани перорално в продължение на 1 до 3 месеца. Кремове, лосиони или пудри нямат успех при тази разновидност на заболяването. Противогъбичните лекарства с рецепта, използвани за лечение на трихофития по скалпа, включват:
Гризеофулвин (Grifulvin V, Gris-PEG)
Тербинафин
Итраконазол (Onmel, Sporanox)
Флуконазол (дифлукан)
Гъбичните инфекции на кожата обикновено причиняват дискомфорт заради симптоми като сърбеж, парене и отблъскващи лезии по видимите части на тялото или ръцете. Трихофития на главата пък може да доведе до образуване на плешиви петна, а когато гъбичките попаднат върху ноктите на ръцете или краката, няма вероятност дори най-изразеният маникюр или педикюр да маскира проблема.
От друга страна, гъбичните инфекции почти винаги са лесни за лечение и има много ефективни стъпки, които може да се предприемат, за да предотвратят разпространението. Добрата хигиена не винаги е достатъчна за спиране на разпространението, защото понякога то може да се пренесе и от домашен любимец. Получаването на бърза диагноза, спазването на нарежданията на дерматолога и предприемането на мерки за защита на останалата част от семейството от инфекция е всичко, което е необходимо, за да се излекува гъбична инфекция като трихофития.