Всички ние търсим натурални, чисти и безвредни продукти, които да използваме – независимо дали като храна или за нанасяне върху кожата. Когато става дума за рутинна грижа, обаче, не е толкова лесно да се отличат агентите с възможно негативно въздействие – отлично сме запознати с потенциалните вреди на парабените и фталатите, но истината е, че в козметичните продукти се съдържат безкрайно много други съставки, за които също е необходимо да се информираме допълнително. Широко разпространено е погрешното схващане, че всяка натурална съставка е безопасна – напротив, напълно е възможно синтетичен продукт да е много по-безвреден именно поради контролираната и регулирана среда, в която е създаден и обработен.
Такава съставка, за която ще стане дума тук, е талкът. Въпреки че за него се знае много и дори му се приписва директна връзка с онкологични заболявания, на практика трудно може да се вземе категорично решение за или против използването му в козметиката. Откъде идва съмнението? Да започнем с това какво е талкът – това е най-мекият известен естествен минерал, който съдържа магнезий, въглерод, кислород и силикон – комбинацията от тези съставки се нарича магнезиев силикат и не съдържа вода. Използва се в бои, текстилната и козметичната индустрия и е основен ингредиент в различни видове пудра за лице, прахообразна основа за грим и пудра за тяло за бебета и възрастни, където предназначението му е да абсорбира влага и себум, да матира лъскавината на кожата, служи и за разредител на пигменти, а в течните основи за грим и коректори за лице допринася за плътна текстура на продукта. Минералът още придава на продуктите копринена гладкост и ги прави лесни за нанасяне, поради което присъства с моливите за очи, устни и вежди, в сенките за очи, в ружа, в спиралата, в лосионите и маските за лице, като концентрацията му варира в различните формули.
Талкът е използван масово в декоративната козметика десетилетия наред. Противоречията и съмненията в безопасността му се появяват след натрупването на заведени дела срещу козметични компании заради обвинения, че използвания в техните продукти талк е причинил онкологични заболявания. Според становище на Американската ракова асоциация талкът е опасен за работниците, които го извличат в мините поради контакт с азбестови фибри, които могат да попаднат в талка, тъй като азбестът в природата се намира близо до находищата на талк, но при козметичната промишленост не е дефинирана пряка опасност. Поради тези съображения мините за талк много внимателно се изследват, а добитото количество стриктно се проверява за наличие на азбестови фибри, а от 70-те години на 20 в. козметичните фирми са задължени да използват чист от азбест талк, макар че се появяват сигнали за нарушения.
Нека да проучим и влиянието на този минерал върху типовете кожа – повечето го понасят без проблеми, но все пак са установени случаи на реакция при чувствителна кожа, като причина за това се счита триенето на частиците в талка върху кожата. Освен това не се препоръчва да се използва върху кожа с нарушена цялост като например рани, тъй като може да предизвика инфекция и възпаление. Според специалистите по-голяма потенциална опасност би предизвикало инхалиране или поглъщане на козметичния талк, тъй като това би могло да предизвика респираторни затруднения, както и раздразнение на очите.
Потребителите, които се притесняват от възможни вредни ефекти при използването на продукти, съдържащи талк, биха могли да изберат алтренативи, в които той е заменен с царевично нишесте, оризова пудра, силика, борен нитрит, които имат аналогично абсорбиращо свойство. Винаги е препоръчително да се четат етикетите на продуктите и да се търсят повече данни за съставките.