Съставен от няколко различни компонента, включително вода, протеини, липиди и различни минерали и химикали, кожата при хората играе жизненоважната роля за предпазването на организма от въздействието на външни агресори каквито са слънчевите лъчи, замърсяванията на въздуха и вредните микроорганизми, бактерии и вируси. Тя е непрестанно изложена на външни патогени, поради което нейната основна функция може да бъде компрометирана, което да въздейства на цялостното здраве. Проведени проучвания показват, че дисфункцията на бариерата е един от най-предразполагащите фактори за развитието на кожни алергични заболявания каквито са обривите, дерматитът и уртикарията.
Кожните алергии представляват реакция, чрез която тялото отвръща, когато влезе в контакт с чуждо и обикновено безвредно вещество, известно още като алерген. Алергичните отговори се появяват във всяка област на тялото, включително лицето, ръцете и краката, като симптомите варират по тежест – от леки до умерени и тежки.
Реакциите на организма могат да бъдат причинени от различни видове алергени, като в голяма част от случаите кожата трябва да влезе в контакт с източника повече от веднъж, за да се появят симптоми. Науката е доказала, че опасност от предизвикване на отговор от тялото могат да предизвикат пърхота на домашните любимци, полените, латекс, определени храни, лекарства и насекоми. Наравно с тях, в някои определени случаи, алергична реакция може да се появи и при понижаване на температурите в студените месеци.
Студовата уртикария или уртикарията, предизвикана от студ, е алергична реакция, която засяга кожата, когато е в контакт с ледена вода, мразовито време или лед. Ниската температура задейства клетките на имунната система в кожата – наречени мастоцити – да реагират и освобождават хистамин и други химикали. Обикновено червен, сърбящ обрив се появява в рамките на няколко минути след излагане на ниски температури.
Този вид алергия може да бъде считана за изключително рядко заболяване, въпреки че точният брой на хората, които имат заболяването, не е известен. В Европа се изчислява, че около един на всеки 2000 души е засегнат от този вид уртикария. Студеният обрив може да включва две различни форми, включително:
Придобита (есенциална форма)
Придобитата (есенциална) форма на студов обрив включва симптоми, които стават очевидни в рамките на две до пет минути след излагане на студ и продължават приблизително един до два часа.
Смята се, че придобитата студова уртикария има няколко подкатегории:
Първична придобита уртикария: Симптомите могат да започнат след 5 до 30 минути след излагане на студ, когато откритата кожа започне да се затопля. Първоначалните симптоми могат да бъдат сърбеж и зачервяване, последвани от усещане за парене. Уртикарията обикновено продължава около 30 минути, други симптоми могат да включват главоболие, хрипове, сърцебиене или припадък.
Забавена студова уртикария: Симптомите започват няколко часа след излагане на студ.
Локализирана студова уртикария: Реакция на излагане на студ, която се появява в участъци от кожата, където преди това са били ухапвани от насекоми или където са били прилагани инжекции за алергии.
Рефлексна студова уртикария: Характеризира се с поява на лезии, възникващи в отговор на спадане на телесната температура след локално излагане на студени приложения (напр. пакет с лед).
Наследствена (фамилна) форма
Наследствената (фамилна) форма на студов обрив обикновено отнема около 24 до 48 часа, за да се появи и продължава по-дълго (обикновено около 24 часа, до 48 часа), отколкото продължават симптомите при придобитата форма на студова уртикария.
Признаците и симптомите на студова уртикария могат да включват временни сърбящи рани върху участъка от кожата, който е бил изложен на ниски температури, а също така и влошаване на реакцията при затопляне на кожата, подуване на ръцете при държане на студени предмети, подуване на устните от консумация на студена храна или напитки
Тежките реакции могат да причинят реакция на цялото тяло (анафилаксия), която може да доведе до припадък, учестено сърцебиене, подуване на крайниците или торса, както и на езика и гърлото, което може да затрудни дишането.
Въпреки че точната причина за студовия обрив не е напълно известна, учените считат, че когато тялото реагира на студеното време, това се дължи на клетъчен процес, наречен дегранулация, при който мастоцитите освобождават хистамин в дермата. Понякога кожата на човек реагира по този начин заради генетична предразположеност, а в други случаи поради вирус или настинка.
Студеният обрив може да бъде генетично, автозомно доминантно заболяване. Това означава, че човек трябва да наследи само едно копие на гена на заболяването (от майката или бащата).
Някои форми на студова уртикария представляват заболявания на автоимунната система. Автоимунните нарушения се причиняват, когато естествените защитни сили започнат да атакуват здрави тъкани по неизвестни причини.
Студовата уртикария може да се диагностицира чрез поставяне на кубче лед върху кожата на предмишницата на пациента за около четири или пет минути. Положителният отговор се показва от появата на зачервяване или обрив в рамките на 10 минути след отстраняване на кубчето. Този двуетапен процес предполага, че е необходимо излагане на студ, но образуването на лезии всъщност се случва, когато температурата на кожата се повиши.
Един от най-ефективните начини за справяне със студовата уртикария е избягването на ниски температури и досег с мразовитото време навън. Други общи стратегии за лечение включват:
Антихистамини: Този тип медикаменти могат да се използват преди излагане на студ за предотвратяване на реакция или след излагане за контролиране на вече започнала реакция.
Десенсибилизация: Това включва постепенно излагане на тялото на все по-ниски температури, което може да помогне на тялото да се адаптира и контролира реакциите си към студа. Този метод не бива да се прилага без да е проведена консултация със специалист.
Инжектиране на епинефрин: Една доза епинефрин (наричан още адреналин) може да забави тежката алергична реакция. Препоръчително е хормонът да се прилага в лекарски кабинет или болница, но в някои случаите, когато определени индивиди са изложени на риск от тежки реакции, те могат да носят със себе си автоинжектор за епинефрин.
Допълнителните опции включват инжектиране на омализумаб, което е лекарство за астма и понякога се използва за лечение на студен обрив, когато другите средства са неефективни.