Пролетта е сезонът на съживяване, разцъфване и хармония в природата, който дава ново начало и зарежда с енергия. Дървета, цветя и храсти започват своя нов живот, благодарение на слънчевите лъчи и затоплянето на времето. Това са моменти, през които светът около нас става по-пъстър и разнообразен. Спътник на тази красива промяна обаче са и сезонните пролетни алергии, които засягат все по-голяма част от населението на земята (около 30 % от човечеството страда от сенна хрема).
Самото наименование „сенна хрема“ датира още от началото на 19 в., когато британският учен Джон Босток прави заключение, че дразненето на носа, зачервяването на очите и кихането се получават от миризмата на сено. Години по-късно и след куп направени изследвания става ясно, че т. нар. „сенна алергия“ се дължи на съвсем други фактори. За основен причинител се счита въздушното опрашване на растенията, което започва още през месец март. Вятърът е естественият разпространител на (прашецът) мъжките полови клетки на растенията. Те проникват през тялото на човек, през носа, устата, кожата, конюктивите и полепват, предизвиквайки производството на хистамин в големи количества. Това от своя страна води до пропускливост на кръвоносните съдове и до алергична реакция на организма.
Вятърооплождащите се треви и дървета са естествен причинител на полинозата (сенна хрема). Поради тази причина симптомите на страдащите от сезонната алергия се увеличават през топлите, сухи и ветровити дни и намаляват при дъждовно време. Чести са случаите, в които ветровете могат да „донесат“ полени от километри разстояние и въпреки липсата на алергопредразполагаща растителност, реакциите на организма да се засилят. Не на последно място следва да се отчете и фактът, че засегнатите от сенна хрема, парадоксално, се намират в големите градове, където наличието на растителност е значително по-слабо. Обяснението е просто – висока концентрация на вирусни заболявания, замърсен въздух от газове, пушек и сажди допринасят за нарушения имунитет на хората и се явяват проводник за контакта между хората и алергенния прашец.
Симптомите на полинозата са характерни и първоначално могат да се сбъркат с настинка – дразнене на гърлото, често кихане, секрет от носа и очите, обща отпадналост. В нередки случаи се появяват и определени кожни проблеми, които се изразяват се в обриви по тялото и предизвикват силен сърбеж.
Един от резултатите на сезонната алергия е копривната треска (уртикарията), при която се наблюдава образуването на червени надигнати петънца по торса или крайниците, придружени с дразнене на кожата (сърбеж и парене). Уртикарията е следствие от освобождаването на хистамин от клетките в кожата в човешкия организъм, което води до възпаление на определени участъци от нея. Алергичната реакция обикновено отшумява от само себе си за няколко часа, но е възможно да продължи и с дни, до седмица. В тези случаи е препоръчително да се потърси медицинска помощ и прием на медикаменти, които да намалят и отстранят появилите се петна.
Екземата (атопичният дерматит) е характерна за хората с генетична предразположеност към алергии. Проявява се като алергична реакция към полените с обриви по ръцете, китките, шията, гърба, гърдите, половите органи. Големината на лезиите варира от няколко милиметра до около 3-4 см., те са червени на цвят, отделят секрет, а във финалния си стадий – образуват корички и причиняват интензивен сърбеж. На места кожата става суха, грапава, често с различен пигмент от останалата. Образуването на екземи като резултат от сенната хрема обхваща малък процент от страдащите от алергия. Консултацията със специалист е наложителна, за да се избегнат евентуални възпалителни процеси и премахване на дискомфорта, предизвикан от сърбежите.
Съветвам пациентите, страдащи от сенна хрема, да направят изследвания за установяване на причинителите на алергията. В периодите на силна концентрация на алергени от съществено значение е избягването на определен вид растения и дървета, причинители на дразненето. Не е препоръчително да се правят излети и разходки сред природата.
Като превантивни мерки може да се счита редовното миене на ръцете и оголените части на тялото, за да се отмият полепналите по кожата прашинки от растенията. В това число можем да добавим и смяната на дрехите през деня и редовното им изтупване. Почиствайте често очилата си, които също са място, на което прашинките полепват.
При пътуване с автобус и кола е добре да държим затворени прозорците и по възможност да се снабдим с поленови филтри за климатик, задържащи навлизането на алергените. Тъй като активният им период е рано сутрин, при възможност е добре да останем на закрито.