В наши дни е прието разбирането, че добавянето на плодове и зеленчуци в ежедневния хранителен режим, може да изиграе решаваща роля за превенцията на широк спектър от опасни заболявания. Разбира се, проведени са редица проучвания, основани на хипотезата за терапевтичния потенциал на плодовете и зеленчуците, както и на някои лечебни растения. Спазването на диета, която включва наличие на разнообразни плодове и зеленчуци, винаги се свързва с по-ниска честота на диагностицирани пациенти, страдащи от заболявания като затлъстяване, сърдечно-съдови и неврологични проблеми, диабет, Алцхаймер и не на последно място – рак, поради високото съдържание в състава им на фитохимикали, като полифеноли. Фитохимикалите са вторични растителни метаболити, за които е известно, че стимулират репродукцията на растенията, както и осигуряват тяхната защита. Най-популярната група от тези от тях са антоцианините, които представляват органични пигменти, намиращи се във вакуолата (клетката) на някои растения и цветя. Те придават на растенията, плодовете и зеленчуците яркочервен розов, син и лилав цвят, а името им произлиза от гръцките anthos – цвете, и kyanos – тъмно синьо.
Цветът, който осигуряват антоцианините, зависи до голяма степен от структурата на присъстващите антоцианини, а също така и от pH и климатичните особености. Храните, които съдържат антоцианини, включват ягоди, черници, сини сливи, боровинки, къпини, лилаво зеле, лилави моркови, черен ориз, патладжан и много други.
Известно е, че опрашващи насекоми като пчели, пеперуди, оси и молци са привличани от ярките си цветове и помагат за опрашването на растенията. Антоцианините също така осигуряват две допълнителни функции, свързани със защитата и възпроизвеждането: от една страна, ярките им цветове могат да отблъснат някои тревопасни животни, а от друга, да привлекат такива, които ще разпространят семената надлъж и нашир, подпомагайки покълването и новия разсад.
Смята се също, че антоцианините предпазват растенията от оксидативен стрес, както и защитават зелените листа от светлинно разграждане, причинено от някои видове слънчеви лъчи. Редица изследвания представят неоспорими доказателства за различни ползи за здравето, произтичащи от включването на антоцианини в хранителния режим. Доказано е, че те предпазват от неврологични заболявания, защитават стените на кръвоносните съдове и контролират диабета.
Освен широк спектър от ползи за здравето, благодарение на своите качества антоцианините могат да подобрят външния вид на кожата, като едно от ключовите им участия е свързано със стабилизирането на колагена. Колагенът е протеин, намиращ се както в кожата, така и в друга съединителна тъкан като стави, кръвоносни съдове, мускули и връзки. Той притежава еластично качество, чрез което придава структура на кожата – образува 3D матрица, която изглажда кожата и я поддържа здрава. От 20-годишна възраст човешкият организъм произвежда около 1% колаген по-малко всяка година, което рефлектира върху вида на външната обвивка – тя става по-малко еластична, по-крехка и податлива на увреждане. Липсата на колаген е една от основните причини за развиването на фини линии и бръчки с напредване на възрастта. Смята се, че антоцианините играят важна роля, като помагат за изграждането и възстановяването на колагена, а оттам предотвратяват образуването на признаците на стареене.
Известно е, че излагането на ултравиолетова радиация е може би най-съществената причина за увреждане на кожата и основен външен агресор причиняващ стареене на външната бариера. Еднократно излагане на интензивна радиация предизвиква различни възпалителни пътища и оксидативно увреждане, докато многократното излагане води до ускорено стареене на кожата (фотостареене) и предракови лезии. Трябва да се знае, че повтарящата се експозиция увеличава броя на типичните ензими, наречени металопротеинази (MMP), които разграждат колагена и еластина на кожата.
Антоцианините намаляват производството на MMP, а също така предпазват от ултравиолетово увреждане чрез инактивиране на силно реактивни молекули като свободни радикали и реактивни кислородни видове (ROS), образувани по време на излагане на слънце. Освен това те помагат за елиминирането на токсините и намаляват липидната пероксидация и увреждане на ДНК, което може да предизвика образуване на рак.
Не последно по важност по-високият хранителен прием на антоцианин е свързан с по-ниски възпалителни биомаркери, показващи оксидативен стрес, според популационно проучване, проведено в САЩ. Тези резултати предполагат, че противовъзпалителните ефекти на антоцианините са ключови за техните здравни защитни и противоракови ефекти, съответно.
Разбира се, не само антоцианините в боровинките и други ярко оцветени плодове и зеленчуци ги правят толкова полезни обвивката при хората. Плодовете също така са богати на витамин Ц, който играе важна роля в подпомагането на производство на колаген. Без достатъчно витамин Ц в хранителния режим, организмът не може да произвежда необходимия колаген, което се отразява чрез ефектите от стареенето върху кожата.
Богатите на антоцианин храни обикновено се считат за безопасни. Въпреки това не може непременно да се каже същото за антоцианиновите добавки. Тези добавки могат да осигурят по-големи количества полифеноли, отколкото обикновено се получават чрез здравословната диета.
Проучванията показват, че добавките с полифенол във високи дози могат да увредят бъбреците, да причинят тумори или да дисбалансират хормоните на щитовидната жлеза. Освен това те могат да взаимодействат с лекарства и да намалят усвояването на определени хранителни вещества от режимът за хранене.
Ето защо вероятно е най-добре антоцианините да се получават директно от плодове и зеленчуци, а не от добавки.