Всяка година милиони хора биват диагностицирани с хронични кожни заболявания, всяко със специфична степен на тежест и характерни симптоми, някои проявяващи се от раждането, а други – в по-напреднал житейски етап. Природата на тези състояния е толкова разнородна, че всяко едно от тях има свои характерни симптоми, а причините за тях обикновено се коренят или на наследствена обремененост, или заради наличието на конкретни условия. Хроничните заболявания на кожата обичайно не се лекуват, но техните характерни проявления биха могли да се следят, контролират и облекчат при необходимост, естествено, със съдействието и наблюдението на дерматолог.
Едно от най-често срещаните хронични състояния е розацеята, която е възможно да бъде объркана с акне или проява на алергична реакция. Въпреки че засяга мъже и жени в различна възраст, все пак е установено, че най-засегнати са дамите със светла кожа. Конкретният причинител на розацея не е известен, но е ясно, че за появата на заболяването биха могли да допринесат наследствени фактори, свръх активна имунна система, както и наличието на т.нар Demodex – подкожни акари, които виреят най-вече в кожата около носа и по страните на лицето, където порите са най-големи. В общия случай те са безвредни за хората, но при натрупване на големи количества, се появяват зачервявания и възпаления, каквито се наблюдават при пациентите с розацея.
По същество заболяването представлява възпаление и разширяване на кръвните съдове по лицето. Характерното му проявление е образуването на зачервени области и петна, както и суха, груба, удебелена кожа, лезии, пъпки, видими кръвоносни съдове, възпаление на очите, подуване, парене. Възможни подходи при третирането на симптомите са използване на лазер, дермабразио, пилинг, хомеопатия, диета, лекарства или различни комбинации от тях.
Одобрените лекарства в случая могат да бъдат перорални или топични. През 2020 г. в Журнала на американската академия по дерматология е публикуван нов стандарт за варианти на терапия на розацея, който е разработен от 27 експерти в областта на заболяването в целия свят. Актуализацията му е предназначена да осигури задълбочено резюме на възможните подходи за облекчаване на различните симптоми на розацея, Необходимо е да се уточни, че розацея е заболяване с възможни различни симптоми, всеки случай е различен и изисква индивидуален подход и това, което е подходящо за един пациент не би било непременно успешно за друг.
Азелаинова киселина – топичен лекарствен продукт, с който се третират възпалени кожни лезии, както и средна до умерена розацея. Купува се с рецепта под формата на 15% гел или пяна и се нанася два пъти на ден.
Капсули бензоилов пероксид – също топичен, антимикробен, лекарствен продукт, с който се третират възпалени кожни лезии, както и средна до умерена розацея. Тъй като продуктът допълнително изсушава кожата, капсулите позволяват проникването на формулата по-надълбоко, без да причиняват възпаление. Предписанието е за 5% крем, който се нанася веднъж дневно.
Бримонидин – използва се за облекчаване на упорити зачервявания при розацея, лекарите го изписват като 0,33% концентрация при еднодневно прилагане. Действието му се изразява в свиване на капилярите, което води до намаляване на зачервяванията от 30 минути до 6 часа. Трябва да се знае, че в дългосрочен план не повлиява розацея.
Перорален доксициклин – 40-милиграмовата разфасовка се предписва веднъж на ден за лечение на възпалени лезии и пустули при розацея.
Топичен Ивермектин – това е противовъзпалително и противопаразитно лекарство, използвано за възпалени лезии и пустули при умерена до тежка розацея. Препоръчителната формула е 1%-ен гел, който се нанася веднъж на ден. Ивермектин е с доказано отлично действие при много пациенти, той е противопаразитен продукт, с помощта на който се контролира количеството подкожни акари в областта на лицето.
Оксиметазолин – с 1%-ен крем с окзиметазолинов хидрохлорид се лекува упорито зачервяване при розацея, като ефективността при нанасяне веднъж на ден е до 12 часа.
Топичен Миноциклин – топичен лекарствен продукт, с който се третират възпалени кожни лезии при розацея. Пяната с 1,5% се използва веднъж на ден.
Топичен Метронидазол – топичен лекарствен продукт, с който се третират възпалени кожни лезии при розацея. Под формата на гел и крем с концентрация от 1% и като лосион с 0,75% се използва веднъж или два пъти дневно, съгласно указанията на лекар.
Сулфетацетамиден натрий/Сяра – използва се при розацея, акне и себореен дерматит. Влага се в кремове, гелове, почистващи препарати в различна концентрация, но най-често използваната комбинация е 10% сулфетацетамиден натрий и 5% сяра. Сулфетацетамидният натрий е вид антибиотик, който действа при широк спектър от кожни бактерии. В допълнение със сярата действието му се усилва и е по-ефикасно при бактерии, гъбички и някои паразити (като подкожните акари). Съчетанието на двете съставки в измивни препарати за лице са отличен вариант за облекчаване пристъпите на заболяването.
В допълнение към медицинските изделия, могат да се използват някои одобрени естетични процедури, които оказват отлично влияние върху розацея.
Интензивна пулсираща светлина – подобрява и облекчава състоянието на капилярите и намалява склонността към зачервяване. Светлина с различна дължина на вълната от видимия спектрум се насочва към кожата и атакува хемоглобина в капилярите и меланина в кожата, при което се образува топлина. Под влиянието на топлината капилярите се разпадат, а видимите признаци на състоянието намаляват.
Електрокаутеризация – капилярите се обгарят с помощта на нисковолтово електричество, което води до изглаждане и подобряване на вида на кожата.
Лазерна терапия – използваният набор от лазери е голям и изборът е изцяло в ръцете на лекуващия лекар. Независимо от вида, принципът е един – атакува се хемоглобинът, за да се разчупят капилярите.
Розацеята не може да бъде излекувана напълно, но съществуват начини за контролиране и облекчаване на симптомите. Необходимо е да се използва подходяща козметика, да се спазва хранителен режим, да се избягва излагане на слънце, употреба на алкохол, пикантни храни, сауна и гореща вана. Полезно е воденето на дневник на консумираните храни и използваните почистващи, перилни препарати и козметика, защото това би помогнало да се установи какво води до влошаване на симптомите и обостряне на състоянието. Дерматологът трябва да наблюдава и консултира всеки етап от терапията, като в определени моменти би могъл да променя комбинацията от лекарства и методите, за да се постигне оптимално облекчаване и контрол на симптомите.