Витилиго е едно от най-честите дерматологични заболявания, засягащо до два процента от населението по света. Хронично и обикновено прогресивно заболяване, то се проявява дискретно преди 20-годишна възраст, въпреки че може да се появи и в по-късен етап на живота. Клинично се проявява като едно или повече добре очертани, хипопигментирани, бели петна или точки, които най-често се образуват в области, изложени на ултравиолетова радиация – лицето и гърба на дланите. Състоянието може да се развие на всяка част от тялото, включително лигавиците (влажна лигавица на устата, носа, гениталните и ректалните области), очите и вътрешните уши. Освен козметичните последици, обикновено протича безсимптомно, въпреки че съществува предразположеност към слънчеви изгаряния и поява на сърбеж.
Понякога появилите се големи петна продължават да се разширяват и разпространяват, но в общия случай те остават в една и съща област, както и със сравнително постоянен размер. Местоположението на по-малките обезцветени макули се измества и променя с течение на времето, тъй като определени участъци от кожата губят или възстановяват своя пигмент. Витилиго варира в зависимост от размера на засегнатата кожа, като някои пациенти имат по-малко депигментирани области, а други са с широко разпространена загуба на цвета на кожата.
Според мястото на образуването и вида на петната дерматолозите наричат витилиго със следните наименования:
Генеразлизирано – най-често срещаният тип, когато макулите се появяват на различни места по тялото.
Сегментно (едностранно) – обезцветените петна се ограничават до разпространение само от едната страна на тялото или една област, например ръцете или лицето.
Мукозно – този вариант засяга лигавиците на устата и/или гениталиите.
Фокално – рядък вид витилиго, при който макулите са в малка площ и не се разпространяват по определен модел.
Трихом – означава, че има образувани петна с бял или безцветен център, след това област с по-светла пигментация и накрая област с нормално оцветена кожа.
Универсален – рядък вид на състоянието, при който повече от 80% от кожата на тялото няма пигмент.
Въпреки че причините за заболяването не са напълно изяснени, експертите поддържат няколко различни версии:
Автоимунно разстройство: Имунната система на засегнатото лице може да развие антитела, които унищожават меланоцитите.
Наследствена обремененост: Известно е, че генетичните фактори играят ключова роля при витилигото – около 30% от случаите на заболяването се дължат на генетична предразположеност.
Неврогенни фактори: Вещество, токсично за меланоцитите, което може да се освободи от нервните окончания в кожата.
Самоунищожение: Дефект в меланоцитите, който ги кара да се самоунищожават.
Витилигото може също да бъде предизвикано и от определени събития, като физически или емоционален стрес. Тъй като нито една от теориите не обяснява напълно причината за състоянието, е възможно то да се появява като комбинация от изброените фактори.
Нежеланите естетически свойства на витилигото, особено лицето, могат да доведат до значителни отрицателни психосоциални ефекти. Поради тази причина страдащите от витилиго търсят бързи и ефективни методи за лечението му.
Тъй като са известни различни фактори, които определят правилния тип лечение за всеки човек, пациентите трябва да потърсят консултация с дерматолог, за да идентифицират подходящ курс на лечение. Опциите за лечение, които се използват днес, включват:
Локални стероиди
Обичайна форма на лечение, локалните стероиди са противовъзпалителни кремове, които се прилагат върху участъци от кожата с витилиго. Резултатите могат да забавят прогресирането на заболяването или да позволят репигментация.
Локален такролимус
Сравнително ново лечение за витилиго, локалният такролимус е инхибитор на калциневрин, който действа за предотвратяване на имунната система да атакува меланоцитите, които произвеждат пигмент. Такролимус обикновено се предписва, само когато локалните стероиди са неефективни и се прилага веднъж или два пъти дневно чрез мехлем.
Теснолентова светлинна терапия
Теснолентовата ултравиолетова В (nbUVB) терапия е форма на светлинно лечение, при което пациентите се лекуват в осветена кабина два до три пъти седмично в кабинета на дерматолог или с помощта на домашно устройство. Светлинната терапия – известна още като фототерапия – включва редовно, кратко излагане на ултравиолетова (UV) светлина. UV лъчите стимулират меланоцитите, клетките в кожата, отговорни за производството на пигмент.
Ексимерен лазер
Ексимерният лазер е форма на светлинно третиране, която доставя силно фокусиран лъч от UVB с помощта на устройство, подобно на пръчка. Използвайки дължина на вълната на светлината от 308 nm , която е доказала своята ефективност при лечение на витилиго, лазерът може да стимулира репигментацията на кожата.
Хирургия и присаждане на кожа
Друг вариант за лечение на витилиго е оперативна намеса или присаждането на кожа, което включва подмяна на горния слой на кожата върху белите петна със здрави пигментни клетки, взети от друга част на тялото.
През последните години все по-често дерматологичните клиники прилагат лечение с Монобензон – локален крем за витилиго, който действа различно от повечето лечения, защото премахва пигмента от кожата, вместо да го възстановява. Лекарите препоръчват тази опция за универсален тип витилиго, главно за пациенти, чиято кожа е силно засегната от състоянието и не е постигнат успех с други форми на лечение.
Разработен през 50-те години на миналия век, монобензонът е форма на лечение, която депигментира кожата. Той се доставя като крем в различни концентрации – често 10% или 20% – което се отнася до количеството активно вещество в продукта. Депигментацията се образува поради изчерпването на меланоцитите, които са клетки в основата на кожата, отговорни за производството и разпределението на меланин, придаващ цвета на кожата.
Обикновено терапията за депигментация с монобензон започва с 10% концентрация за един месец и след това продължава с 20% крем. Веществото се нанася върху незасегнатите от витилиго области веднъж или два пъти на ден, три до четири дни в седмицата. Опитните специалисти съветват лечението да започне с малък участък за три – четири месеца, за да може пациентът да направи оценка на въздействието на лекарството, а също така да се прецени и оцени реакцията на кожата. Използващите монобензон споделят, че може да отнеме от една до три години, за да се завърши курсът на лечение.
Страничните ефекти обикновено зависят от дозата на монобензона и могат да включват обрив, суха кожа, оплешивяване и преждевременно побеляване на косата. При получаване на някоя от тези нежелани реакции, е необходимо да се преустанови терапията и да се уведоми лекуващият дерматолог. Кожата, третирана с монобензон, може също да стане трайно чувствителна към слънчева светлина или дразнене поради загуба на меланин.
Въпреки че не е страничен ефект, важно е да се отбележи, че депигментацията от лечение с монобензон е почти винаги необратима, за разлика от витилиго. Докато витилиго може естествено да се репигментира с течение на времето, областите, третирани с монобензон, е твърде вероятно да останат депигментирани за цял живот.
Въпреки че монобензонът е депигментиращ агент, той не бива да се използва за изсветляване на кожата при хора без витилиго, тъй като може да отключи заболяването при незасегнати индивиди.