Най-големият орган в човешкото тяло – кожата – е естествена външна бариера срещу навлизането на бактерии, вируси, химикали и патогени. Спазването на добра лична хигиена е най-добрият начин за поддържането на нейната защитна функция, а оттам и на цялостното здраве. Отстраняването на мъртвите клетки, замърсяванията и микробите от повърхността на кожата няколко поне два пъти дневно е ключът към правилното функциониране на организма, а и също така – към блестящия и сияен външен вид.
Известно е, че върху тялото има разположени близо два милиона потни жлези, които помагат на тялото да регулира телесната температура. Тези жлези помагат за терморегулацията на тялото, а течността, която излиза от тях, т. нар изпотяване, заедно с мъртвите кожни клетки образуват замърсяване, което полепва по кожата и повърхността на бельото. Действието на бактериите, които се намират върху външната обвивка, разлага потта, като по този начин се генерира лоша миризма и раздразнение на кожата. Това е особено характерно за слабините, подмишниците и стъпалата, а липсата на адекватна грижа към тялото може да доведе до образуването на кожни инфекции, зачервявания и някои характерни проблеми като акне, трихофития или краста.
Първата задача в хигиената на тялото е изборът на препарат за миене, както и на средство за изтъркване на наслоената мръсотия. И докато хората имат общата култура и знаят, че не е полезно да използват тежки по състав препарати за измиване, то съвсем по различен начин стоят нещата с разбирането на възможностите за премахване на мъртвите клетки.
Съвсем естествено и ексфолиантите за тяло и душ геловете са популярен избор за измиващи препарати, но една от най-обсъжданите опции за изтъркване е използването на гъба от луфа. Колкото и класически да е този метод на ексфолиране, все още се води известна дискусия дали използването ѝ може да причини повече вреда, отколкото полза.
Луфата (от анг. Loofahs, а понякога се изписват и luffas) – е силно известен аксесоар за душ, използван за почистване и ексфолиране на кожата. Някои хора смятат, че „напълно естествената“ луфа е направена от морска гъба или изсушен корал, поради тяхната груба, гъбеста консистенция. Но естествената луфа всъщност се прави от кратуна, която носи същото наименование и произхожда от семейството на краставиците.
Кратуните Luffa се отглеждат в тропически и субтропичен климат, като преди да станат силно популярни в Съединените щати (20-те и 30-те години на 20-и век), много от тях са отглеждани и внасяни от Япония. В наши дни растенията могат да се отглеждат в домашни условия или да се внасят от държави с по-топъл климат.
След като растението прецъфти, цветето се развива в дълго, подобно на тиква растение, което прилича на гигантска краставица или тиквичка. След това кратуните се берат и могат да се оставят да изсъхнат до шест месеца. Сухите кратуни се накисват във вода, обелват се и семките им се отстраняват. В последствие, когато изсъхнат напълно, те могат да бъдат нарязани и оформени по различни начини, преди да бъдат продадени като средства за измиване на тялото.
Хората обичат луфите, защото те ексфолират кожата. Натрупването на мъртви клетки върху горния епидермален слой обикновено кара кожата да се усеща грапава и не толкова свежа. Луфите почистват този слой, обикновено без да нарушават младите новопоявяващи се клетки отдолу.
Въпреки това дерматолозите се противопоставят на използването на този артикул за баня, тъй като освен видимите ползи, той носи със себе си и скрити рискове.
Вечно влажната луфа, която стои закачена около или под душа, е дом на микроби, които могат да причинят инфекция. Луфата осигурява идеалната среда за развиването на микроби. Мъртвите кожни клетки, останали на влажно място, са безспорно условие за растежа и размножаването на опасни бактерии.
Този тип средства за почистване могат да зародят в себе си стафилококови и стрептококови микроорганизми, както и да се превърнат в убежище на E. coli и дори Staph aureus (бактерия с кисела миризма, която причинява импетиго и други сериозни кожни състояния).
Освен това луфите могат да бъдат твърде абразивни за някои типове кожа. Ако потребителите забележат зачервяване или дразнене след използване на тази гъба за баня, може да се счита, че кожата им е особено чувствителна към дермабразио и ексфолиация. Грубото, донякъде стържещо усещане на влакната от луфа може да увреди кожата с течение на времето.
Луфата не е единственият начин за почистване на тялото под душа. За избягване риска от бактериално замърсяване, може да се използват други ексфолиращи и почистващи алтернативи.
Синтетични гъби за баня, които са направени от найлон и имат плътни слоеве от мрежа са добра алтернатива, но ако не бъдат почиствани редовно след измиване, също могат да се превърнат в развъдник на бактерии. .
Морската гъба е алтернатива на луфата. Подобно на нея, тя няма никакви оцветители, консерванти или химикали вътре. Морската гъба съдържа някои естествено срещащи се ензими, които убиват бактериите, но все пак трябва да се почиства редовно, да се изсушава след душ и да се подменя често.
Сухата четка е алтернатива, предложена от изобилстващият от продукти свят на козметиката. Тази модерна техника за почистване на мъртвите клетки е форма на механично ексфолиране, което включва триене на кожата със специално изработена суха четка. Този метод обаче е прекалено груб за фината и чувствителна външна обвивка.
Кърпите за измиване са ефикасен вариант, ако потребителите желаят да се откажат изцяло от луфа, синтетичната или морската гъба. Кърпите за душ, които се слагат на ръката имат нежен ексфолиращ ефект и могат лесно да разнасят сапун по всички части на тялото. Най-хубавото при тях е, че може просто да се хвърлят след употреба направо в пералнята и да се изплакват редовно с препарат и гореща вода. За разлика от много други принадлежности за баня, кърпите могат да се използват безопасно години наред.