В света на дерматологията има една максима, която гласи, че кожата отразява вътрешното здраве на човека. Фактът, че е най-големият човешки орган и външна обвивка на тялото, означава, че често първо при нея се проявяват видими признаци на основно заболяване. Аномалиите и образуващите се лезии често предполагат метаболитни или злокачествени заболявания.
Подобно на други тъкани, кожата може да бъде засегната и от различни видове патологични промени, включително наследствени, възпалителни, доброкачествени и злокачествени (неопластични), ендокринни, хормонални, травматични и дегенеративни процеси. Емоциите и преживеният стрес, недоспиването и вредните навици също оказват влияние върху здравето ѝ. Резултатът от тези фактори и вътрешни процеси се изразява в образуването на обриви, екземи, възпалителни лезии и др. Проблемът може да се окаже съществен за психологическото състояние, когато възникне в област като лицето – ежедневно излагано на показ.
Такъв е случаят с периоралния дерматит – заболяване, което засяга годишно до 1 % от световното население. Симптомите му се характеризират с образуване на червени люспести лезии около устата и брадичката – дерматологията ги назовава като папули. Възпалението, което изглежда подобно на акне, може да се разпространи до носа, областта около очите и челото, като е важно да се отбележи, че са регистрирани случаи на този вид екзема в областта на гениталиите.
За разлика от други видове дерматит, периоралният рядко причинява усещане за сърбеж, като симптоматиката е свързана с парене в засегнатите области.
Този кожен проблем обикновено засяга жените между 25-45 години, но не е изключено да се развие и при мъже и подрастващи. Като причина за образуването му може да бъде посочена продължителната употреба на локални стероидни кремове и инхалаторни стероидни спрейове, използвани в носа и устата. Прекомерната употреба на тежки кремове за лице и овлажнители са друг възможен фактор за състоянието. Рядко срещани, но напълно възможни условия за кожното възпаление, са флуорирани пасти за зъби и розацея.
Друг възможен фактор за развиване на периорален дерматит е дефицитът на цинк. Дори когато системните нива на цинк в тялото са балансирани, все повече доказателства сочат, че в някои области на кожата може да се наблюдава цинков дефицит, което да допринесе за развитието на екзема (статия, публикувана през 2006 г. в “Journal of Dermatological Treatment“).
Цинкът е необходим за ефективната активност на множество биохимични реакции в клетките, особено за тези, участващи в клетъчния растеж и репродукция. Тъй като кожните клетки непрекъснато растат и се възпроизвеждат, за да заменят мъртвите слоеве на кожата, те изискват относително високи количества цинк. Когато възникне дефицит на този елемент, клетките биват засегнати, което води до състояния като периорален дерматит (статия в изданието от юли 2005 г. на списание “Dermatologic Surgery”).
Цинкът е основен микроелемент, който естествено присъства в организма – костите, черния дроб, кожата. Той поддържа имунната система и метаболизма, а също така е необходим за заздравяване на рани, поради което може да бъде полезен и използван за лечението на екзема.
Цинковият оксид (ZnO) е окислен цинк. Това означава, че е неорганично съединение, различно от цинка (Zn), който е метал. Естествен минерал, той предлага много терапевтични ползи за човешкото тяло и дори осигурява безопасна и ефективна защита срещу вредните ултравиолетови лъчи на слънцето. Освен това той може да помогне за успокояване на дразненето, възпалението и облекчаване на сърбежа. Тъй като е безопасен за бебета, цинковият оксид се използва за лечение на обриви от пелени.
Цинковият оксид също така подпомага функционирането на имунната система и метаболизма. Тъй като не са отчетени случаи на алергия към съединението и не са известни странични ефекти от локалното му прилагане, той е чудесен естествен лек за хората с чувствителна кожа.
Поради успокояващото облекчение, което предлага, цинковият оксид е чудесен за лечение на възпалителен обрив като периорален дерматит. Неговите антибактериални свойства помагат за намаляване на риска от инфекция. Освен това той създава защитен слой при нанасяне, който позволява на кожата да запечати и задържи влагата.
Лечението на екзема около устата може да изисква различен подход в зависимост от протичането на заболяването. Започнатото лечение може да стане по-малко ефективно с течение на времето или пък, в продължение на терапията, да стане твърде мощно. В тези случаи е препоръчително да се уведоми лекуващият специалист и той да прецени дали е уместно да се започне нов вид лечение или да се смени локалното средство.
Като цяло, локалните кремове и мехлеми са предпочитани пред пероралните лекарства на периорален дерматит, тъй като те осигуряват влага и могат да насочат терапията директно към засегнатата област на кожата.
Когато изборът е сведен до крем или мехлем, трябва да се вземе предвид тежестта на заболяването. Ако кожата е особено суха, лющеща се и напукана, мехлемите са идеалното средство, защото са по-плътни и способни да задържат влагата върху кожата по-дълго. Тъй като са по-леки от мехлемите, кремовете се отмиват по-лесно и поради тази причина са предпочитани от потребителите.
Цинкът е основно хранително вещество, благодарение на което се поддържат и подсилват жизненоважни функции на организма. Под формата на съединение – цинков оксид – той може да се превърне в отлично средство и при кожни заболявания като периорален дерматит. Изследванията показват, че цинковият оксид има антибактериални свойства, които помагат при възпаления и зачервявания, а също така дават шанс за пълно излекуване на отслабената от екзема кожа.