С настъпването на топлите дни, все по-често отправяме поглед към морския бряг. Слънчевото време и морският бриз предразполагат към спокойна ваканция, релакс приключения и презареждане на батериите. Но какво следва, когато по тялото или крайниците имаме съществуващ кожен проблем? Хиляди хора не се престрашават да пристъпят плажната ивица заради състояние, което или не познават, или не са взели подходящи мерки за лечението му. Безпокойството и физическият дискомфорт вървят ръка за ръка и бързото намиране на адекватно решение би направило почивката пълноценна.
Наред с известните ни хроничните кожни проблеми – псориазис, розацея, екзема, акне, витилиго, за които целогодишно се полагат грижи и тръпнем в очакване дали ще ни позволят да облечем дрехи с къс ръкав – можем да добавим и дисхидрозата.
Дисхидрозата е състояние на кожата, при което се наблюдава образуване на малки, пълни с течност мехури по дланите на ръцете и отстрани на пръстите. В не редки случаи състоянието може да се прояви и върху стъпалата на краката. Обикновено този проблем е най-често срещан между 20-тата и 40-тата година от развитието, но не е изключено да засегне индивидите и в други етапи на живота. В професионални или клинични условия дисхидротичната екзема представлява 5 до 20 процента от всички случаи на дерматит на ръцете.
Установено е, че жените са по-склонни към развиването на дисхидроза в сравнение с мъжете. Това различие се дължи на факта, че нежният пол много по-често е изложен на определени кожни дразнители (например никел или кобалт в бижутата).
Висок риск от развиването на този тип състояние имат хора с генетична предразположеност – в случаите, когато член на семейството (баща, майка) страда от същото заболяване; както и когато имат анамнеза за атопичен или контактен дерматит .
Мехурите, които се появяват, обикновено завяхват след около три седмици, като кожата след това изглежда суха и люспеста. Клиничната картина се характеризира с интензивен и силен сърбеж на лезиите и не е изключено още преди да са завехнали, да се образуват нови в същите области. Не е изключено да се наблюдава и изпотяване около участъци от кожата, засегнати от мехури.
Точната причина за развиването на дисхидроза не е известна, но е установено, че тя може да бъде свързана с подобно кожно заболяване, наречено атопичен дерматит (екзема), както и с алергични състояния, като сенна хрема.
Рисковите фактори за дисхидроза включват:
- Стрес – доказано е, че стресът е сериозна причина за образуването на дисхидротична лезии около пръстите на крайниците;
- Наличие на свърхактивни потни жлези;
- Носене на определени метални накити, съдържащи кобалт и никел;
- Чувствителна кожа – хората, които развиват обриви след контакт с определени дразнители, са по-склонни към дисхидроза;
- Атопичен дерматит – хората с атопичен дерматит могат да развият дисхидротична екзема.
За повечето хора с дисхидроза проблемът се ограничава в рамките на сърбящо неудобство. За други обаче болката и сърбежът могат да ограничат използването на ръцете или краката. Освен това интензивното разчесване може да доведе до образуване на рани и да увеличи риска от развитие на бактериална инфекция в засегнатата кожа.
В зависимост от тежестта на признаците и симптоми, възможностите за лечение включват:
Кортикостероиди
Високоефективните кортикостероидни кремове и мехлеми могат да помогнат за ускоряване изчезването на мехурите. Опаковането на третираната област с найлоново фолио може да подобри абсорбирането на препарата. Специалистите съветват след прилагане на кортикостероида да се правят влажни компреси, за да се подобри усвояването на лекарството.
При тежки случаи медиците изписват кортикостероидни хапчета, като преднизон, но е редно да се знае, че дългосрочната употреба на медикамента има сериозни странични ефекти.
Фототерапия
В случай, че друг вид лечения не са ефективни, дерматологът може да препоръча специален вид светлинна терапия, която комбинира излагане на ултравиолетова светлина с лекарства, които помагат кожата да бъде по-възприемчива към въздействието на този тип светлина.
Имуноподтискащи мехлеми
Лекарства като такролинус (Protopic) и пимекролинус (Elidel) могат да бъдат полезни за хора, които искат да ограничат излагането си на стероиди. Страничен ефект от тези лекарства е повишен риск от кожни инфекции.
Инжекции с ботулинов токсин
Известен в медицината като средство, което блокира нервния импулс от неврона към мускулното влакно, ботулиновият токсин дълги години се използва като средство за възстановяване на спортисти. В последните десетилетия, токсинът е средство, което намира широко приложение в естетичната медицина. Благодарение на своите качества той може да намали изпотяването на крайниците, което е една от основните причини за развиването на дисхидроза.
Експертите съветват да се спазват няколко лесни правила, които помагат за контролиране на образуваните дисхидротични мехури:
- Измиване на ръцете и краката с хладка и мека вода, както и с лек сапун без аромат. Внимателно подсушаване на кожата след това.
- Отстраняване на пръстените и бижутата преди измиването на ръцете. Влагата може да попадне под пръстените и да причини образуването на още дисхидротични мехури.
- Носене на ръкавици с памучни облицовки, когато се мият съдове.
- Поставяне на дебел слой овлажнител на ръцете и краката си всеки път, след къпане или измиване. Полезно е да се втрие докато кожата е все още мокра, за да „запечати“ водата. Кремове с диметикон определено предпазват и спомагат за бързото завяхване на мехурите.
- Не бива да се драскат лезиите, защото това ще влоши състоянието им.