Хроничното излагане на слънце състарява кожата през годините, причинява бръчки и променя пигментацията, но то също и предразполага индивида към предракови промени в кожните клетки. Ултравиолетовата (УВ) радиация уврежда кожните клетки, известни като кератиноцити, и причинява промени в цвета и текстурата на кожата, което се изразява в образуване на тъмни петна. Следователно, колкото по-дълго човек стои без защита под парещото и изгарящо слънце, толкова по-голям е рискът от появата на проблематични състояния по кожата. Освен това, рисковете за индивида се увеличават в случаите, когато не са взети предпазни средства, особено в часовия диапазон, в който слънчевата светлина е най-интензивна. Когато излагането на УВ лъчи – обикновено от слънцето, но понякога и от соларните легла – е прекалено често, анормалните кератиноцити могат да се развият в това, което в дерматологията е известно като актинична кератоза.
Наричано още “слънчева кератоза”, състоянието се характеризира с образуването на груби, твърди и неравни петна с люспеста повърхност върху епидермалната обвивка. Лезиите най-често се срещат върху места, които в големи периоди са били оставяни на безпощадното действие на слънцето – обратната страна на дланите, лицето, ушите, гърба, шията и раменете. Размерът на образуванията варира от няколко милиметра до 2-3 см., а цветовата гама на петната варира от светло до тъмно кафяво.
Актиничната кератоза се развива в продължение на няколко години, като в повечето случаи засяга прехвърлилите 40-годишна възраст. Симптомите обикновено се ограничават до лезии с люспеста, грапава кожа, която, ако не бъде подложена на лечение, може да се развие в плоскоклетъчен карцином, който е вид рак на кожата. Все още обаче медицината не може да определи дали слънчевата кератоза може да премине към състояние на плоскоклетъчен карцином или колко бързо това може да се случи. Установено е, че такъв тип образувания, които се появяват на ухото и устните, са с най-висок риск от развитие на рак поради чувствителността на тези зони към излагането на слънце.
Диагностицирането на актинична кератоза следва да се случи в медицински кабинет от опитен специалист, който в зависимост от броя на образуванията, местоположението им и степента на развитие, може да назначи домашно лечение или премахване чрез козметична процедура.
Процедурите, които дерматолозите използват за третиране на лезиите на слънчева кератоза, включват:
Криотерапия: Често срещано лечение, при което има възможност да се третират 1 или 2 ясно видими образувания. По време на криотерапията дерматологът унищожава петната с впръскване на течен азот. На мястото на отстранената кератоза се образува рана, която с течение на времето пада и на нейно място се появява нова и здрава кожа.
Химически пилинг: Този метод се прилага за премахване на горните слоеве на кожата чрез набор от химични вещества. Прилагането му задължително се извършва в дерматологичен център от опитен експерт, а целта е отстраняване на мъртвите клетки, наслоявания, неравномерен тен и замяна на увредената кожа с нова, сияйна и напълно здрава обвивка.
Кюретаж: В случаите на изключително дебел слой на лезията, това би могъл да е най-добрият вариант за лечение. По време на тази процедура дерматологът изстъргва АК от кожата, използвайки техника, наречена кюретаж. В последствие е необходимо да се пристъпи и към електродезикация – метод, при който се загрява третираната зона, за да се унищожат всички останали увредени клетки.
Лазерно отстраняване: Този способ премахва повърхностния слой на кожата, а след терапията започва процес на самолечение на кожата. Седмица или две по-късно се наблюдават пълните ефекти от отстраняването на петната, в допълнение с изцяло здрава и гладка епидермална повърхност.
При по-леки форми на актинична кератоза и начален стадий на развитието ѝ е възможно лекуващият лекар да назначи домашно лечение. Предимството на този тип терапия е възможността да се обхванат повече от две образувания, включително и такива, които не са видими с просто око. Използването на този подход намалява и риска от развитие на нови петна и евентуално рак на кожата.
Недостатъкът на прилагането на лекарства върху кожата е, че част от пациентите трудно следват плана за лечение и бързо се отказват от следването предписаните инструкции.
Лекарствата, които предписват дерматолозите, включват употреба на средства за локално нанасяне:
5-флуороурацил (5-FU) крем: Нанася се веднъж или два пъти на ден в продължение на 2 до 4 седмици. Средството е подходящо за третиране на образувания на гърдите, ръцете или гърба. Поради тежката си структура продуктът не е подходящ за прилагане върху лице, както и по време на бременност, тъй като може да навреди на плода.
Диклофенак натриев гел: При този медикамент съдържа по-леки компоненти, а рисковете от ответна реакция и странични ефекти в сравнение с 5-FU значително намаляват. Въпреки това той може да бъде изключително ефективен, когато се прилага два пъти на ден в продължение на 2 до 3 месеца. След употреба на диклофенак гел е препоръчително да се предпазва третираната кожа от УВ лъчи, тъй като може да доведе до допълнителни увреждания.
Имиквимод крем: Това е добър вариант за лицето, защото можете да се нанася веднъж или два пъти седмично в продължение на 3-4 месеца.
Ингенол мебутат гел: За лечение на лице или скалп може да се прилага в продължение на 3 дни. Използването на този топичен медикамент се свързва с реакция като зачервяване, подуване, коричка или отлюспване на образувалата се лезия.