Д-р Манджукова

Контактен дерматит

Кожата на човек всекидневно е изложена на външни влияния – още със ставането от сън и сутрешния тоалет, през измиването на ръце със сапун, поставянето на парфюм или дезодорант и чак до часа за лягане, когато обикновено се употребяват нощни кремове за хидратиране. Не всеки път обаче контактът с козметичните препарати оказва благотворно влияние върху кожата, а дори напротив – в определени случаи кожата „отговаря“ на тези въздействия, показвайки дразнене, като видимото проявление на това са обриви, екземи, мехури.

Контактният дерматит представлява червен, сърбящ обрив, причинен от директен контакт с индуциращото вещество, на което кожата реагира.  Такива вещества са токсични за кожата и се наричат ​​първични дразнители (иритантен контактен дерматит). Този тип на заболяването е често срещан при хора, работещи в сферата на почистването, използващи препарати за хигиена; в областта на общественото хранене; фризьори и т.н. Други видове вещества могат да предизвикат имунологична реакция, наречена алергичен контактен дерматит, и включват растителни масла, метали, почистващи разтвори, козметични добавки, парфюми, промишлени химикали, локални антибиотици и добавки от латекс. След допир с някои от изброените съставки, организмът счита, че е подложен на атака и образува антитела за борба с „нашественика“. За да се предпази от нахлуващата опасност освобождава и химикали (в това число хистамин), провокиращи алергичните реакции – в този случай сърбящ обрив.

Обривът на контактният дерматит не е заразен или животозастрашаващ, но предизвиква неудобство, особено в случаите, когато причинява сърбеж или е изникнал в зона на тялото, която трудно може да бъде прикрита. Обикновено се характеризира с образуването на малки червени пъпчици и може да порази всяка област на тялото, въпреки че ръцете и лицето са най-често засегнатите зони. При иритантния контактен дерматит е присъщо лезиите да се появят мигновено, като за разлика при алергичния дерматит обривът е налице до един два-дни след контакт с причинителя. Възможно е кожата да се обсипе и с малки мехурчета, пълни с течност, които след определен период започват да сълзят. Това състояние на кожата се различава от уртикарията, при която има специфични краткотрайни сърбежи и се предизвиква от реакции към орално приемани храни и лекарства.

За успешното лечение на контактния дерматит, трябва да се идентифицират  причинителите на ответна реакция от организма и съответно да се избягва допирът с тях. Като рискови фактори се считат:

  • Излагането на кожата и попадането върху нея на дразнещи химически или известни алергени представлява значителен риск за здравето.
  • Непрекъснатото измиване на ръцете със сапун или дезинфекциращ препарат.
  • Общите разтворители, химикали и почистващи препарати, които се ползват в ежедневието без предпазни ръкавици могат да увредят кожата и да позволят на алергените да засегнат тъканите в дълбочина.
  • Поставянето на пиърсинг на различни части от тялото предразполага организма към развиване на никелова алергия.
  • Използването на локални антибиотици като неомицин също поражда алергия към този тип медикамент.

Разграничаването на алергичния контактен дерматит от иритантния контактен дерматит следва да бъде правено от специалист, който да се запознае със всекидневните навици на пациента. Установяването на причинителите се осъществява чрез тестване, като върху кожата се поставят малки количества от предполагаемия агент и след изтичането на определен период се отчитат положителните и отрицателните реакции на кожата.

Назначаването на лечение е изключително и от компетентността на дерматолозите, които след като определят вида и причинителя, трябва да назначат адекватен медикамент за терапия. Локален кортикостероиден крем или мехлем, по-силен от хидрокортизон, се предписва при лечение на възпаление в локализирана област. Ако реакцията покрива сравнително голяма част от кожата и е придружена с болезнени сърбежи, може да се предпише кортикостероид, приеман перорално или под формата на инжекция. Възможно е лекуващият лекар да изпише антихистаминови препарати, когато обривът не се повлиява от друг вид лечение.