Пиърсингът (а и татуировките) са модни декорации на тялото, които съществуват от древни времена. Традицията за пробиване на дупки на различни места в кожата и вмъкването на бижута в нея се пренася от древните племена, обитаващи Латинска Америка, Полинезия, Нова Зеландия, Африка. В последните десетилетия пиърсинг явлението набира все по-голяма популярност сред младите хора в различни кътчета на света. Пиърсингът се поставя най-често на ушите, но не е рядкост поставянето на украшения и по други части на тялото – вежди, нос, под брадичката, език и др. На някои места постепенно се добавя комбинация от тежести, така определените части да се простират многократно от първоначалната си дължина.
Причините за пробиването на дупки и слагане на пиърсинг се различават значително – някои хора го правят поради религиозни или духовни причини, докато други – за себеизразяване, трети поради естетични причини за приспособяване към културата или за бунт срещу нея. Въпреки това, идеята за пиърсинг не винаги се покрива с първоначалните очаквания и в редица случаи води до усложнения и проблеми.
При поставянето на чуждо тяло в кожата, организмът се задейства мигновено, като се опитва да го изтласка извън себе си. В ранната фаза при това отхвърляне, поставеното украшение ще започне да се мести към повърхността на кожата. В крайна сметка това е част от функцията на нашата кожа и организъм – да се бори с чуждите тела и да се опита да ги изхвърли извън себе си. Отхвърлянето на пиърсинга не е толкова разпространено, колкото и някои други настъпващи усложнения, като инфекции, келоидни белези и дерматити. Отхвърлянето се случва най-вече при следните видове пиърсинг – на ушите, на тила, на пъпа и около веждите.
Поставянето на пиърсинг в редица случаи води и до причиняване на инфекции, които идват от пренасяне на бактерии или от неспазване на хигиенни норми. В случаите, когато кожата около новопоставеното бижу започне да се зачервява, подува, стане болезнена на допир и изпуска течност, то това е знак за настъпила инфекция. В редица случаи инфекцията се разпространява по съседните области, обхваща здравата кожа и се разпространява под формата на червени и изпълнени с течност лезии. За сравнение, при липса на инфекция при процесът на заздравяване на пробитото място кожата изпуска бяла или бледожълта течност. Бялото вещество, известно като себум, не е признак на инфекция. Оздравителният процес не е придружен с болка, топлина, зачервяване и подуване.
При получаване на инфекция, не е препоръчително да се изважда пиърсингът. Инфекциите се лекуват по-лесно, ако има отвор, който да бъде подложен на лечение с антисептици. Без поставените бижута повърхността на раните се затваря, като капсулира инфекцията вътре в организма.
Наред с тези проблеми, следва да се прибави и още един – възможно е тялото да реагира на внесените в него чужди вещества, включително метали или почистващи разтвори. Алергичните реакции появяват веднага след пробиване и слагане на украшението – в случай на метална алергия; или веднага след като започнете да използвате нов разтвор за почистване. Те, както и инфекциите, причиняват подуване, зачервяване, обриви и сърбеж, и в много случаи могат да бъдат сбъркани. За разлика от тях обаче алергичните реакции не се подобряват с използването на локални антибиотични мехлеми. Всъщност това се явява и важно условие, за да се разбере, че човек страда от алергия, а не от инфекция.
Острата реакция на кожата към определен вид метали (най-често никел) е причина за образуването на остър обрив, придружен със сърбеж и подуване. Състоянието, известно като контактен дрематит се появява, когато организмът има непоносимост към конкретния метал. Тогава, като ответна реакция, човешкият организъм произвежда количества хистамин, които се борят с чуждото тяло. В тези случаи е най-добре да се премахне накитът и да се предприеме лечение с антихистаминови медикаменти.
Във всеки един случай, колкото и естетично добре да се чувствате с нов пиърсинг, независимо на коя част от тялото си, следва да имате предвид нежеланите последствия, до които може да доведе поставянето му. Занижената хигиена може да вещае и застрашаващи живота заболявания като хепатит Б и СПИН. Редно е слагането на метални украшения по езика, ушите, пъпа или веждата да се извършва в проверено студио или козметичен салон, които използват и апаратура за стерилизиране на материалите си.