Човешкото ухо, подобно на това на другите бозайници, съдържа сетивни органи, които имат две съвсем различни функции: да откриват, предават и преобразуват звук, както и да поддържа баланс, да осигурява равновесие и координация на движенията на главата и очите.
Анатомичното ухото има три отличителни части: външно, средно и вътрешно. Външното ухо се състои от видима част – ушна мида, която излиза от страната на главата, и външен слухов канал, чийто край е затворен от тъпанчева мембрана, по-известна като тъпанче. Функцията на външното ухо е да събира звукови вълни и да ги насочва към тъпанчевата мембрана.
Средното ухо представлява тясна, неправилно оформена, въздушна кухина, разположена в темпоралната кост. То се простира през верига от три малки кости – малеус (чук), инкус (наковалня) и стволове (стремена), наричани като цяло слухови кости, които засилват и предават звуковите трептения към вътрешното ухо.
Вътрешното ухо се състои от две функционални единици: вестибуларен апарат, състоящ се от вестибула и полукръгли канали, който съдържа сензорните органи на баланса и равновесието; и кохлея, съставена от сензорния орган на слуха. Цялата тази сложна система съставлява човешкият слухов апарат, който изисква специално внимание и грижи през целия житейски път.
Въпреки необходимостта от специално внимание и поддържане на хигиена, ушите остават на заден план и за тях не се полагат достатъчно грижи. А това е необходимо! Едва в случаите на заболяване, когато неудобството или болките станат трудно поносими, се обръщаме към специалист и търсим решение на възникналия проблем. Внимателното отношение към тези човешки органи, профилактичните прегледи и старанието, което следва да се полага, може да предотвратят редица болестни състояния, някои от които водещи до трайна загуба на слуха. В това число следва да бъдат включени и кожните заболявания на ушната мида, които могат да бъдат разделени на доброкачествени, преканцерозни (преди да се трансформират в злокачествени) и злокачествени.
Кожните заболявания на външното ухо често се пренебрегват както от самите пациенти, така и от специалистите. В нередки случаи се акцентира върху ушния канал, тъпанчевата мембрана и средното ухо, а очевидното болестно състояние на кожата, образувалата се лезия, може да остане незабелязано. Здравните специалисти обаче са отговорни за предупреждаването на пациентите за потенциални здравословни проблеми, дори когато те не попадат в техния експертен опит, както и за състояния на кожата, които са опасни не само за слуховите органи, но и за цялостното здравословно състояние на човека. И колкото по-рано започне лечението на даден дерматологичен проблем, толкова по-лесно и бързо ще бъдат намерена подходящата терапия за отстраняването му.
Известни са няколко основни кожни заболявания на ушите, на които следва да се обърне по-специално внимание:
Себорейна кератоза (себорейна брадавица) – изключително разпространени, доброкачествени епителни нараствания, причинени от кератоцитите (клетки, осигуряващи защитна бариера на кожата). Появяват се след настъпването на 40-тата година, като броят им може да нарастне с напредването на възрастта. Себорейните брадавици се появяват с цвета на кожата и с течение на времето стават тъмно пигментирани; могат да променят външния си вид, да нарастват, а при разчесване да се възпалят и прокървят.
Себореен дерматит – хронично възпалително заболяване, което засяга главно областите на тялото с концентрация на мастни жлези – около ушите, назолабиалните гънки, гръдния кош и скалпа. Засиленото отделяне на себум от мастните жлези активизира разпространението на гъбичката Маласезия, която живее в човешкия организъм. Като цяло себорейният дерматит се проявява като двустранни, симетрични жълтеникави люспи (плоски кожни лезии с диаметър по-голям от 0,5 см) със зачервени граници. При голяма част от хората дерматитът засяга външните уши и причинява дразнене и сърбеж.
Хондродерматитис нодуларис хелицис – възпалителна лезия, появяваща се върху горния ръб на ушната мида. Обикновено се появява само на едното ухо, гладка е на допир и е с плътна консистенция. Образуванието е със зачервен цвят, достигащо размери от 3-10 мм. Причината за появата на Хондродерматитис нодуларис хелицис са главно външни фактори като измръзване, излагане на слънчеви лъчи, силен вятър или механично нараняване на ушната мида.
Псориазис – често срещано заболяване, причинено от скъсеното развитие на клетките и тяхното натрупване по повърхностния слой на кожата. В резултат се появяват червени петна, причиняващи сърбеж. Псориазисът е заболяване, засягащо близо 2% от общото население на земята, като сред причините за него са травма, инфекция, стрес и използване на медикаменти като бета-блокери, литий, остлабена имунна система и др. Проявлението на псоризис се наблюдава във вътрешността на ушната мида – лезиите са малки, зачервени и покрити със сребристи люспи, Ако люспите се отстранят, може да се види и кръвотечение в образуванията. Въпреки, че псориазисът се наблюдава на различни части от тялото и крайниците, той може да бъде съсредоточен и само в ушите.
Актинични кератози – са преканцерогенни образувания, които следва да се диагностицират и наблюдават, тъй като създават предпоставки да се развият до злокачествени образувания. Известни са също като слънчеви или сенилни кератози, възникващи от кератиноцити-епидермални клетки, които произвеждат кожен протеин, наречен кератин. Актиничните кератози се развиват при продължително ултравиолетово излагане и с течение на времето могат да се трансформират в сквамозноклетъчни карциноми. Типичната сенилна лезия представлява груба, люспеста, плоска, неравномерно изправена папула с размери 2-8 мм. Образуванията са със силно червен цвят, но могат да бъдат светло или тъмно розови.
Базално-клетъчният карцином – най-честото от всички злокачествени заболявания на кожата. Възниква от злокачествена трансформация на базални кератиноцити в най-ниския слой на епидерма. Карциномът може да се появи във всяка една възраст, но все пак рискът от получаването му се увеличава след 40-тата годишнина. Въздействието на ултравиолетовите лъчи е фактор, допринасящ за развитието на образуванието. В началото папулата представлява малка подутина или възелче, с блед цвят (понякога жълтеникав цвят) с забелязващи се кръвоносни съдове и корички след раздразнене и прокървяване. В по-редки случаи образуванията са с цвета на кожата или тъмно пигментирани. 85% от тях се намират в областта на главата и шията, като често се крият в местата, които не са изложени на пряка слънчева светлина, като зад или вътре в ушите.
Плоскоклетъчният карцином – вторият най-разпространен тип рак на кожата, който възниква на повърхности, изложени на слънчева светлина. Рисковите фактори включват развитие на актинични кератози, ултравиолетова радиация (излагане на слънце/ солариум), предишна лъчетерапия, имуносупресия, белези, изгаряния и др. Типичното проявление е твърдо, във формата на възелче образувание, което нараства сравнително бързо и за няколко месеца може да достигне размерите на орех. Карциномът има яркочервен цвят, изпуска секрет и е покрит с крусти.
Меланомът е злокачествен рак на кожата, който възниква от съществуващи бенки или невуси и от клетките, произвеждащи пигмент, наречени меланоцити.
Това е един от най-смъртоносните ракови заболявания на кожата поради неговата склонност към метастазиране. По-голямата част се срещат във възрастовата група от 15 до 50 години. Първичният меланом на главата и шията представлява 25-30% от всички меланоми, а появата му в областта на външното ухо е приблизително 10% от всички меланоми в областта на главата и шията. Рисковите фактори за образуването на злокачественото образувание са прекомерното излагане на слънце, фамилната анамнеза и наличието на голям брой бенки. Клиничните характеристики на класическата меланомна лезия: асиметрия, неправилна граница, цвят бял или син), диаметър по-голям от 6 мм и нарастване. Ранното откриване и терапията са ключът към лечението му. Поради тази причина всички подозрителни пигментни лезии трябва да бъдат подложени на биопсия, а бързото насочване към специалист е задължително.
Ушната мида и външният ушен канал се състоят от много тънка кожа с минимална подкожна тъкан. И двете еднозначно получават сензорни сигнали от няколко черепни нерви. По този начин, леките доброкачествени кожни нарушения на ухото често причиняват на пациентите значителна болка и сърбеж. Много от тези образувания, независимо дали са злокачествени, преканцерогенни или доброкачествени, изискват специално внимание и постоянна грижа, която се осъществява под лекарско наблюдение и назначена терапия от медицинско лице, експерт по кожни болести.