Отглеждането на домашен любимец в градска среда е огромен ангажимент към животното – било то куче или котка – и към хората, споделящи своя дом с него. Грижите, които следва да полагаме към питомците ни, са свързани с отговорност към тях – закупуване на подходяща питателна храна, поставяне на ваксини, приучаване към основни навици. Споделянето на едно пространство с тях ни изпълва с топлина и обич и ни помага да забравим злободневните проблеми.
Кучето или котката в дома изискат внимание и всеотдайност, тъй като както всяко живо същество, те също са изложени на опасност от разболяване. В някои определени случаи, които ще засегна по-долу, болестта на животното може да бъда опасна за нас, децата ни, приятелите и съседите. Съществуват редица, характерни за домашните любимци, болести, пренасяни от тях, които могат да застрашат и нашето здраве. Ето защо е от изключително важно значение добиването на елементарни навици от животното, спазването на хигиена, честата консултация с ветеринарен лекар, следване на препоръките му и бдителност по отношение на физическото състояние на питомеца. Заобикалящият ни свят не дава застраховка, че точно нашият четириног приятел няма да се зарази с болест, с което би могло да създаде повод за безпокойство за неговото и на околните здрав.
В световен мащаб съществуват десетки заболявания, присъщи на домашните питомци, но в следващите редове ще разгледам само част от тях и по-точно тези, свързани с пренасянето им върху човешката кожа. Изникването на кожни лезии е повод за безпокойство и ненавременното вземане на мерки може да доведе до съществени последици за целия организъм.
- Болест на Кел – гъбично заболяване, характеризиращо се с образуването на червени петна по тялото на животното. Друг специфичен белег на заболяването е отслабване на телесното му тегло. Проявлението при хората се изразява в образуване на сухи, светложълти корички в окосмените части на тялото и по главата. Лезиите имат назъбени ръбове и често вдлъбнат център, при триене и разчопляне може да се възпалят и да кървят. Неглижирането на проблема може да доведе до безвъзрватна загуба на коса.
- Животинска краста – особеното при нея е, че се предава от заразено животно на човек (а не от човек на човек) и няма характерните за човешката краста симптоми. При заразяването с животинска краста изниква дребно, червено петънце, което може да предизвика сърбеж. При този вид заболяване реакцията може да отшуми и от само себе си, тъй като животинските акари не проникват в човешкия епидермис, а остават върху горния слой на кожата, предизвиквайки дразненето ѝ.
- Котешка екзема при човека – следствие на ухапване или одраскване от болно животно. Изразява се в появяване на ситен обрив на засегнатите места, в част от случаите придружен и с дразнене на кожата и сърбеж. В такива ситуации зоната на одраскване трябва да се промие и обработи. Котешките екземи могат да са и резултат от алегрична реакция към самото животно, като е силно препоръчително посещението при алерголог.
- Ухапвания от бълхи – предизвикват ситен обрив на места по тялото и крайниците. Зачервени пъпчици се образуват на местата на ухапването, които имат специфичен силен сърбеж и отшумяват бавно. Препоръчително е да се открие преносителят, който не е задължително да е Вашето собствено животно.
- Дерматофитни инфекции (микроспория, трихофития) – това са типични гъбични заболявания, причинени от гъбичния вид Дерматофити. За наличие на болестта говорят образувалите се петна при животното в зоните около ушите, носа, очите, врата и гърба. В ранен стадий може да се забележи изникването на мехурчета и възпаляването им.Характерно за засегнатите области е опадането на козината. Заразата се предава лесно върху човешкото тяло с появяването на бледорозови образувания със заострени, зачервени ръбове. С течение на времето екземите заемат по-голяма площ и се разширяват. Областите на инфекцията предизвикват лек сърбеж и е възможно да се разпространят и по други части от тялото, посредством пряк контакт (например, при разчесване и допир на замърсената ръка с друга част на тялото). Едновременно с човек трябва да се лекува и болното животно, като особено опасно е попадането на гъбичките върху скалпа, тъй като може да доведе до падане на косата. Екземите са упорити и изискват търпение при лечението както при домашния любимец, така и при човека – приемник на инфекцията.
Избягването на контакт с улични животни, поддържането на здравословна среда и хигиена, проветряване и почистване на помещенията, в които съжителствате с домашно животно, са основните превантивни мерки, които могат да предпазят нас, децата ни и самите животни от заболявания. В случаи на най-малко съмнение от контакт със заразено животно е задлъжителна консултация с ветеринарен лекар, както и специалист-дерматолог.