Голяма част от хората разбират дерматологията като дял от медицината, който се занимава само с видимите части на кожата и не поставят под въпрос проблемите, които възникват в устната кухина. Все пак, в съзнанието на пациента, тя е територия на денталните специалисти. Съществуват редица кожни заболявания, които могат да се образуват там, където е най-малко очаквано – устата, като част от тях заслужават специално внимание. Някои от тях могат да бъдат животозастрашаващи, а други просто да предизвикат дискомфорт, болезненост и да окажат влияние върху качеството на живот, да затруднят общуването, храненето и приемането на течности.
Трябва да се има предвид, че образуваните орални лезии може да имат една единствената клинична характеристика или да бъдат идентифицирани според специфичен признак, но въпреки това е препоръчително да бъдат консултирани или с дерматолог, или със стоматолог, които най-точно и обективно могат да ги идентифицират.
Един от най-често срещаните кожни проблеми е образуването на разяждащи язви в устната кухина, по-известни като афти. Въпреки че често се бъркат с появяващия се херпес симплекс върху устните, афтите представляват различен вид образувания. Първото разграничение е появата на малка язва от вътрешната страна на устната, като не рядко мястото на изникване може да бъдат езикът, венците, гърлото или от вътрешната страна на бузите. Раната обикновено има бяло или жълто оцветяване с червени граници и кръгла (овална) форма. Размерът на лезията е с големината на грахово зърно или средноголямо зърно от царевица, но в определени случаи язвата може да има по-голям размер.
Афтите се разделят на две основни категории: прости и сложни. Първият вид е доста по-често срещан в сравнение с втория, като основни потърпевши са подрастващите и навлизащите в пубертета младежи (между 10-ата и 20-ата година). Разбира се, от образуването на обикновени афти не са застраховани и по-възрастните, но все пак са характерни за тинейджърите и се образуват около 3 до 5 пъти в годината. Сложните афти имат по-голям размер и предизвикват значително по-голям дискомфорт заради болезнеността си и честото възпрепятстване за поемане на храна и поддържане на хигиена на устната кухина. Този тип афти обикновено са признак на някои други, по-сериозни здравословни проблеми.
Въпреки че медицината не е установила точната причина за образуването на афти, все пак са доказани определени зависимости, които представляват и рисков фактор за появата им – например, след консумиране на големи количества цитрусови плодове (лимон, портокал, грейпфрут) или домати. Носенето на шини и брекети, които не пасват идеално на захапката или са прекалено стегнати, също могат да причинят развиването на язви в устата. Сред предполагаемите рискови фактори попадат стресът, хормоналните нарушения, хранителните алергии, вирусните инфекции, както и недостигът на витамини и минерали в организма. Увреждането на тъканите – травми, причинени от удар по време на спорт, отчупен зъб и всичко, което уврежда меката, чувствителна тъкан в устата, могат да доведат до развиването на афти в устата.
Въпреки че причиняват дискомфорт и болезненост, раните могат да отшумят сами до няколко дни (средно между 4 и 7 дни), но периодичната им поява е своеобразен сигнал за търсене на съвет от кожния лекар или стоматолога. Различните видове стероидни продукти (пасти, кремове, гелове и перорални лекарства) могат да намалят възпалението и болката, както и да излекуват язвите. Препоръчва се използването на медикаменти като бензокаин, бетаметазон, клобетазол, дексаметазон, флуоцинонид, флуоцинолон, хидрокортизон, водороден пероксид и триамцинолон, като някои тях трябва да се употребяват внимателно, тъй като продължителното им ползване (с изключение на хидрокортизон и триамцинолон) може да причини перорални инфекции, като кандидоза.
Големи афтозни язви или язви, които не отговарят на локални кортикостероиди, често се лекуват с помощта на хапчета с по-силен кортикостероид като основна съставка (например, преднизон).
Афти, причинени от недостиг на витамини, могат да се лекуват чрез приемане на добавки за противодействие на дефицита им – плодове, зеленчуци или под формата на хапчета.