Човешкият скалп съдържа около 100 000 космени фоликула, които придържат косата върху скалпа и същевременно съдържат в себе си клетките, които произвеждат нови косми. Трите фази, определящи растежа на косата са – анагенна, при която се формира новата коса и трае между 2 и 6 години; катагенна, която е етап на преход между фазата на растеж и почивка, продължаваща около 1-2 седмици, и телогенна/почиваща фаза, при която косата почива, а коренът на косата се държи слабо в космения фоликул. Фазите играят основна роля за гъстотата и здравето на косата. В онези случаи, в които фазата на покой се увеличи значително за сметка на фазата на растеж, тогава се появява проблем с падането на значително количество коса.
Предвид цикъла на растеж на косата, е нормално човек да губи около 100 косъма дневно. Но в случаите, когато по възглавницата, четката за разресване, дрехите или канала в банята остават видимо по-големи количества, то можем да говорим за алопеция (оплешивяване).
Алопеция ареата е много специфичен и често срещан проблем, изразяващ се в оголване на определени зони на скалпа или пълна загуба на коса. Този тип проблем представлява автоимунно заболяване, при което имунната система на организма не функционира нормално и атакува космените фоликули на тялото/скалпа. В определена част от случаите фоликулите остават непокътнати и успяват да възстановят растежа си. При около 1 на 20 души обаче косопадът прогресира като включва или оставяне на голи петна в определени части, или целия скалп.
Алопеция ареата се проявява най-често при възрастни от 30 до 60-годишна възраст, но от нея не са застраховани и децата и подрастващите. Алопецията не е заразна, но в някои случаи може да бъде объркана с други състояния, свързани със загубата на коса – например след преустановяване на хормоналните естрогенни и прогестеронови терапии за контрол на раждаемостта или падане на косата по време на бременност или след раждане.
Към настоящия момент изследванията показват, че този тип заболяване се свързва отслабената имунната система и някои произтичащи болести като базедова болест (проблеми с щитовидната жлеза), витилиго, лупус, ревматодиден артрит или улцерозен колит. В определени случаи косопадът се появява и като наследствена обремененост, като е доста вероятно някой от членовете на семейството да я предаде на своето поколение.
Алопеция ареата не е състояние, което може да се излекува напълно, но съществуват различни медикаментозни лечения, които от една страна могат да забавят и намалят процеса по падане на косата, а от друга – да възстановят нейния растеж.
Кортикостероиди. Противовъзпалителни лекарства, предписани за автоимунни заболявания. Те могат да се прилагат като инжекции в скалпа или в други области. Кортикостероидите могат да бъдат давани и под формата на хапчета, както и за локално нанасяне върху кожата като мехлем или крем.
Топична имунотерапия. Този метод се използва при увеличен косопад, като определени химикали се прилагат върху скалпа, за да предизвикат алергична реакция, която на свой ред води до червени и леко сърбящи петна, приличащи на екзема. По този начин се променя имунният отговор на организма, което предразполага косата към ново израстване в засегнатите области.
Миноксидил (Регаин). Този вид медикамент разширява малките кръвоносни съдове и същевременно насърчава клетъчното делене. По този начин скалпът се кръвооросява значително по-добре, което влияе и на снабдяването на космените фоликули с кислород.
Алопеция ареата не е сериозно заболяване, но в не редки случаи предизвиква дискомфорт и понижаване на самочувствието. В тези случаи е необходимо да се консултирате с дерматолог, за да можете заедно да изберете пътя, за възстановяване на изгубената коса и избягване на последваща загуба.