Както неведнъж е споменавано, светът на грижата за кожата е пълен със странно звучащи, непроизносими и направо объркващи думи (и много жаргон). Не веднъж или два пъти обикновеният потребител на козметични средства за поддържане на външния вид се е сблъсквал със сложни латински наименования или съставки, произхождащи от Далечния Изток. Преглеждането на списания, брошури и сега, през последните две десетилетия, на специализирани интернет сайтове, успя да запознае хората с термини като „сквалан“ (липид, който поддържа кожата добре хидратирана), „линалол“ (красиво ароматизирано растително съединение, използвано за придаване на аромат на продуктите рутинна грижа), както и „аргирелин“ (пептид, който може да помогне за възстановяване на младостта и е доказано, че е най-близкият до човешкия организъм). Съществува обаче и съставки, чиито имена причиняват объркване, тъй като самото им звучене предполага използване в друга сфера освен грижата за кожата.
Така, от няколко години насам, все по-често се говори за емулгаторите в козметиката. Определено за индивидите, които тепърва навлизат в терминологията на средствата за красота, това наименование е ново. Някои от тях може да го прескочат мислейки го за вреден елемент, използван при боядисването на стени (емулсия), но е редно да се знае че емулгаторите (те нямат нищо общо с боядисването) играят важна роля в някои продукти за поддържане и възстановяване на сияйния облик.
Емулгаторите по своята същност представляват съставки, използвани в малки количества във водосъдържащи кремове и лосиони, които позволяват на водните и маслените компоненти да се смесват. Те са специални вещества, при които единият край на молекулата е водоразтворим, а другият е маслоразтворим. За да се приготви стандартен лосион или крем, съдържащ вода, са необходими малки количества емулгатор, за да се позволи на маслото и водата да образуват стабилна смес.
Продуктите за грижа за кожата, които съдържат както съставки на водна, така и на маслена основа (както много от тях правят), са чудесни примери за емулсии (смес от вещества, които обикновено не се смесват), които съдържат емулгатори, за да ги направят по-лесни за нанасяне и по-привлекателни за окото.
Емулгаторите също се използват, за да помогнат за доставянето на определени съставки като витамини и антиоксиданти по-дълбоко в слоевете на кожата.
Кравето мляко е един чудесен пример за емулсия, тъй като съдържа както вода, така и мазнини и естествен емулгатор, който поддържа течността непокътната. Майонезата е друг пример, но за разлика от млякото тя е създадена от човека. За да се получи готовия за консумиране продукт, следва да се подпомогне процесът по отношение на емулсия. В този случай емулгаторът е продукт, наречен лецитин, който присъства в яйчните жълтъци. Когато яйцата се използват за приготвяне на майонеза, лецитинът работи за свързване на компонентите на водна и маслена основа.
Ето по този начин емулгаторите присъстват в природата и имат своята важна роля както в продуктите за грижа за кожата, така и в продуктите за ядене.
Въпреки това, за някои хора емулгаторите в продуктите за грижа за кожата не са толкова полезни. Това е така, тъй като те действат по същия начин като повърхностно активното вещество – молекулярната структура на емулгатора, е същата, като на сапуните и детергентите. Разликата е, че едните се използват по-често в овлажняващи продукти за грижа за кожата като кремове и лосиони, а повърхностноактивните вещества са по-често срещани в почистващи продукти за лице и шампоани.
Разгледано по-подробно, всички емулгатори имат една и съща основна структура, подобна на детергент, но са разделени на 3 типа въз основа на техния електрически заряд.
Анионните емулгатори са отрицателно заредени и имат най-голям потенциал да разрушат липидите и протеините в кожата. Класическият пример е натриевият лаурил сулфат, за който е известно че дразни и възпалява кожата, въпреки че в настоящето съществуват разработки, които го правят по-малко агресивен към кожата. Когато се използват в овлажнител, анионните емулгатори обикновено се комбинират с един от по-меките нейонни емулгатори, за да се намали потенциалът им за дразнене.
Катионните емулгатори са положително заредени и могат да се свържат с протеина кератин, който се намира във външния слой на кожата. Поради тази си способност, те също притежават потенциала да причинят кожно дразнене, главно поради токсични ефекти върху кожните клетки. Примери за катионни емулгатори включват бензалкониев хлорид и бехентримониев метосулфат.
Нейонните емулгатори нямат заряд и се считат за по-малко дразнещи от анионните и катионните повърхностноактивни вещества, но е доказано, че някои от тях взаимодействат с кожните липиди, нарушавайки бариерната функция на кожата и увеличавайки загубата на вода. Примери за нейонни емулгатори включват цетеарилов алкохол, стеаринова киселина, глицерил стеарат и цетеарет-20.
За повечето хора включването на емулгатор в овлажнител не е проблематично. Един добре направен овлажнител би използвал ниско дразнещ емулгатор в малки количества. Въпреки това, когато кожната бариера е компрометирана, например при много млади потребители, при хора в напреднала възраст, или индивиди с акне, екзема или розацея, и трите типа емулгатори могат потенциално да причинят допълнително увреждане на кожната бариера. Допълнително притеснение е, че самите емулгатори са доказано алергични. В едно проучване на пациенти с кожни алергии, 16% са дали реакция към често използваните емулгатори.
Като цяло, преди закупуването на крем, съдържащ емулгатор за смесване на водни и маслени елементи, е редно да се имат предвид специфичните особености на кожата, а при раздразнение и зачервяване е редно да се спре използването на продукта и да се потърси помощ от компетентно медицинско лице.