С наближаването на задаващото се лято, съвсем нормално хората все по-често започват да се взират в себе си, да откриват несъвършенства във външния си вид и да търсят начини за отстраняването им. Освен обещанията за строг хранителен режим, всеки човек съсредоточава вниманието си върху собствената кожа, още повече, че е твърде вероятно тя да не е в най-доброто си състояние след дългите и студени зимни месеци. Напредъкът на медицината, откритията за поддържане на външния вид, предоставят възможност за коригиране на появилите се сухота, дразнене и лющене.
Летният сезон, обаче, може да бъде тежко бреме за хората с хронични заболявания на кожата и за тези от тях, които все още не са открили реалната формула за разрешаване и отшумяване на проблема. Все по-често, състоянията, свързани със сухата кожа, са причина за спешната намеса на специалист, особено когато носят не само физическо дразнене, но и психологически дискомфорт. Навременните мерки и назначаването на адекватна терапия определено могат да спомогнат за нормалното протичане на лятната ваканция и дните на плажа.
В голяма част от случаите кожните състояния, отнасящи се до сухота, сърбеж и люспене се пренебрегват, докато проблемът не се задълбочи и не се превърне в нетърпим. Тогава е твърде вероятно да става дума за заболяване, а не обикновена дехидратация на външната обвивка. Ихтиоза вулгарис е именно такова кожно заболяване, при което мъртвите кожни клетки се натрупват в дебели, сухи люспи по повърхността на цялото тяло.
Образувалите се люспи при ихтиоза вулгарис, наричани рибената кожа, могат да се появят при новородените, но най-често първите признаци се усещат в ранна детска възраст. Не рядко леките случаи на ихтиоза вулгарис остават недиагностицирани, защото се бъркат с изключително суха кожа.
Учените обясняват ихтиоза вулгарис със забавяне на естествения процес на отделяне на кожните клетки. Това от своя страна причинява хронично, прекомерно натрупване на протеин в горния слой на кожата (кератин). Симптомите на заболяването включват суха, лющеща се кожа; подобни на плочки, малки люспи а при прогресиране на състоянието дълбоки, болезнени пукнатини. Външният вид на люспите може да варира – при някои форми люспите могат да бъдат фини и бледи, докато при други те са тъмни и кафяви, разделени с дълбоки пукнатини.
В началото люспите се образуват по лактите и долната част на краката, а в последствие се развиват по цялото тяло, дори скалпа. Когато кожата губи влага, тя става суха, стегната и нееластична. Това изсушаване може да направи придвижването неудобно, особено когато ихтиозата се разпространи по ходилата и пръстите на краката. Ако състоянието засегне скалпа, може да попречи на нормалния растеж на косата. Нещо повече, при образуването на дебели люспи може да се получи запушване на порите, което да затрудни изпотяването и да увеличи риска от прегряване.
Някои хора с ихтиоза имат проблеми със затварянето на очите си напълно, тъй като кожата наоколо е твърде стегната. Това състояние, наречено ектропион, кара клепачите да се обръщат навън, разкривайки червена вътрешна обвивка. Ако състоянието не се лекува, може да се развие увреждане на роговицата, което да доведе до влошено зрение.
Ихтиоза вулгарис обикновено се причинява от генетична мутация, която е наследена от единия или двамата родители. Децата, които наследяват два дефектни гена, имат по-тежка форма на ихтиоза вулгарис, а състоянието при тях се развива през първите няколко години от живота.
При възрастни хора болестта се нарича придобита ихтиоза вулгарис и може да бъде причинен от други първични състояния, включително бъбречна недостатъчност , някои видове рак, саркоидоза и човешки имунодефицитен вирус (ХИВ). Ихтиозата може да бъде причинена от лекарства, като циметидин, който лекува язви и киселинен рефлукс, и клофазимин, използван при заболяване като проказа.
Ихтиоза вулгарис има тенденция да се влошава през зимата, когато студеният и сухият въздух влошават симптомите. Не винаги, обаче, с настъпването на пролетта състоянието на кожата се подобрява. Ето защо е необходимо да се предприемат правилните стъпки за лечение.
Сухата кожа при ихтиозата се третира чрез прилагане на омекотяващи кожата препарати. Препоръчително е използването им да се прилага веднага след взимане на душ или вана, докато кожата е все още влажна. Лосиони, съдържащи алфа-хидрокси киселини, урея или пропилен гликол, също могат да бъдат ефективни, както и формулите за възстановяване на кожната бариера, съдържащи серамиди или холестерол.
Тежките варианти на ихтиоза могат да се лекуват системно с перорални синтетични ретиноиди (синтетични производни на витамин А). Ретиноидите се използват само при този тип прогресиране на болестта поради тяхната известна костна токсичност и други възможни усложнения.
Въпреки че в много редки случаи състоянието застрашава цялостното здравословно състояние, е разумно да се потърсят съветите на специалист, който най-добре може да определи заболяването и да го различи от обикновен проблем, свързан с дехидратация на кожата. Препоръчително е да се следват предписанията на дерматолозите за изкарване на едно ведро и зареждащо лято.