Човешката кожа представлява границата между сложната физиология на тялото и външната, често враждебна среда, а полупропускливата епидермална бариера предотвратява както загубата на влага, така и навлизането на инфекциозни или токсични вещества. Епидермалната бариера се намира в най-повърхностния слой на кожата – роговия, а правилната грижа за нея и предпазването ѝ играе съществена роля за здравето на целия организъм.
Намалената бариерна функция често води до възпалителни кожни нарушения (псориазис, екзема, акне и др.), като скорошни проучвания показват, че сложният отговор на епидермалните клетки към нарушаване на бариерата може да влоши, поддържа или дори да предизвика такива заболявания. В същото време подпомагане възстановяването на бариерата с почистване и овлажняване, в отговор на епидермалния стрес, със сигурност подобряват и изчистват тези развили се проблеми.
Невинаги, обаче, адекватната грижа за кожата е достатъчна за избягване на определени състояния. С напредването на възрастта, видът и структурата на епидермалната обвивка обикновено се променят (заради външни фактори – слънчевата светлина и околната среда, както и заради вътрешни – заболявания, стрес, прием на силни медикаменти), което може да създаде предпоставки за образуването на епидермални кисти.
Епидермоидните кисти са неракови малки подутини под кожата, които могат да се появят по цялото тяло, но най-често се срещат на лицето, шията и предната част на торса. Те са бавно растящи и често безболезнени, така че в редки случаи причиняват по-задълбочен проблем, който да изисква и сериозно лечение. Все пак, експертите дерматолози съветват предприемане на терапевтични мерки, тъй като в някои случаи епидермоидните кисти предизвикват усложнения като:
Възпаление – Възпалената киста е трудна за премахване и изисква прием на сериозни медикаменти, за да отшуми възпалението.
Разкъсване – Разкъсаната киста често води до инфекция, която изисква своевременно лечение.
Инфекция – Кистите могат да се заразят и да бъдат болезнени.
Рак на кожата – В изключително редки случаи тези подкожни подутини могат да доведат до рак на кожата.
Епидермоидните кисти са неправилно наричани „мастни кисти“, но нека се има предвид, че мастната киста се различава от епидермоидната киста. Реално образуването на мастна киста започва в мастната жлеза.
За сравнение повечето епидермоидни кисти се причиняват, когато кожните (епидермални) клетки се движат под повърхността на кожата или са покрити от нея. Тези клетки се размножават под епидермиса, вместо да се отделят обикновено над него. По този начин те образуват стена около себе си (киста) и отделят нормални течности (кератин) – плътно, жълто вещество, което може да се отцеди от подутината. Твърде вероятно е този необичаен растеж на клетките да се дължи на увреден космен фоликул или нараняване на кожата.
Симптомите на епидермоидна киста може да включват –
- усещане за бучка точно под кожата;
- болезненост;
- неприятна миризма;
- възпаление и зачервяване;
- изтичане на течност.
Тъй като в общия случай епидермоидните кисти не представляват опасност за здравето, те могат и да не бъдат лекувани. Кистите не изчезват напълно, въпреки че могат да се свият до незабележим размер, а впоследствие да нараснат отново.
За премахването им е необходима хирургична намеса на специалист, който знае, че е важно е да се извади цялата киста заедно с нейната стена. Ако кистата просто се отвори, за да се изцеди съдържанието ѝ, а стената остане под кожата, ще започне наново запълване с кератин и образуване на подутина.
Ако кистата стане червена, подута или болезнена, промени се размерът ѝ или се зарази, може да се наложи лечение с антибиотици. Друг вариант е тя да бъде дренирана или инжектирана със стероиден разтвор.