Синдромът на Рейно е рядко заболяване, което се характеризира със стесняване на кръвоносните съдове в условия на стрес или студ. Когато това се случи, кръвта не може да стигне до повърхността на кожата и засегнатите области (обикновено пръстите на ръцете и краката) стават побеляват и посиняват. В последствие, при завръщане на нормалното кръвообращение, се наблюдава силно зачервяване, пулсиране и изтръпване, а при по-тежки случаи рани или тъканна смърт (гангрена).
Статистически погледнато Болестта на Рейно се развива по-често при жените, отколкото при силния пол, като рискови групи са също и хората, живеещи при по-студен климант, тези с фамилна анамнеза или прехвърлили 30-годишна възраст. В медицината Синдромът се разделя на два под типа – първичен и вторичен.
Първичният протича леко, създавайки известен дискомфорт в крайниците. От медицинска гледна точка все още не са напълно ясни причините за развиването му, но се счита, че представлява естествен отговор на организма в опитите му да запази топлината на тялото. Един от начините това да се случи е чрез забавяне притока на кръв до най-отдалечените точки – ръцете и краката. Така мрежата от малки артерии, които пренасят кръвта в тези точки, се стеснява, поддържайки кръвта по-близо до ядрото на тялото.
Вторичният е следствие на друго заболяване или състояние, което атакува съединителната тъкан на тялото (лупус или ревматоиден артрит). Среща се по-рядко в сравнение с първичния и може да причини сериозни здравословни проблеми поради липсата на кръвооросяване в крайниците.
Въпреки че има много различни лекарства, които понастоящем се използват за лечение на Синдром на Рейно, науката все още не е открила терапия за тежки случаи на състоянието. Изследванията показват, че медикаменти за заздравяване на рани могат да бъдат приложими и за този проблем, но не винаги водят до пълно оздравяване на увредените зони. Паралелно с това се използват лекарства за високо кръвно налягане, известни като блокери на калциевите канали и разредители на кръвта (антикоагуланти) като аспирин.
Наскоро направени проучвания показват, че ботулиновият токсин – подходящ за изглаждане на бръчки и спиране на прекомерното изпотяване (лечение на хиперхидроза) – също може да осигури временно облекчаване на симптомите на заболяването на Рейно.
В едно неотдавнашно проучване, публикувано в сайта за изследване „BMJ Case Reports“, е установено, че три жени с диагноза склеродерма – състояние, което е свързано със Синдрома на Рейно – имат „болка, подуване и промени в цвета на пръстите на краката“. След инжектиране на ботулинов токсин е наблюдавано значително подобрение на толерантността им към студ и болка. Нещо повече, ефектите след поставянето на парализиращото мускулите вещество продължили пет месеца, а две от жените споделят, че са изпитали много по-слаби атаки на болестта след инжектирането. След първите проучвания, проведени през 2004 г., са назначени допълнителни, за да се определят точните зони за поставяне и количеството на ботулинов токсин, което следва да се използва.
Поставянето на инжекциите е изключително важно за осигуряване на ефективно облекчение. Особено важно е разтворът да достигне до съдовете без да причини наранявания. Обикновено се прави еднократна инжекция в областта на лентата между всеки пръст. Допълнително количество се поставя от външната страна на показалеца и в средата на малкия пръст (близо до основата). Палецът се инжектира, само ако е засегнат от симптомите на Рейно. Токсинът се въвежда и в още три точки около невроваскуларните снопчета в средата на ръката, като е от значение течността да не попадне в кръвния поток.
Основната цел на терапията е деактивиране на нервните сигнали между пръстите и в снопчето нерви в средата на ръката. С цел да се набележат точните места за поставяне на ботулинов токсин и избягването на кръвоносните съдове, се използва ултразвуково ръководство.
Тъй като все още тази процедура не е придобила широка популярност, преди да се пристъпи към нея, е необходимо да се проведе консултация със специалист. Така могат да бъдат обсъдени възможните варианти за лечение и позитивите, които би извлякъл пациентът от една евентуална терапия с Ботулинов токсин. Все пак, следва да се знае, че този тип лечение се препоръчва за тежки случаи на Синдром на Рейно, както и при изчерпани възможности за облекчаване на симптомите.