Захарният диабет се отнася до група заболявания, които засягат начина, по който тялото използва кръвната захар (глюкоза). Глюкозата е жизненоважен компонент за здравето, тъй като тя е важен източник на енергия за клетките, които изграждат мускулите и тъканите. Освен това глюкозата е и основният източник на енергия за мозъка.
За да може глюкозата да изпълнява основната си цел – да достигне до клетките и да произвежда енергия, е необходим хормонът инсулин, който се произвежда от задстомашната жлеза (панкреаса). Развиването на диабет предполага недостатъчно количество инсулин, произвеждан от организма или неефективно използване на произведения. Различават се два вида захарен диабет – тип 1, който е автоимунно заболяване, унищожаващо клетките в панкреаса. Характерните симптоми са силен глад и жажда, промяна в теглото, умора и замъглено зрение. Тип 2 се развива, когато тялото стане резистентно към инсулин, в резултат на което нивото на глюкоза в кръвта се повишава, а това води да изразени симптоми като при тип 1, но в допълнение се наблюдава сърбеж и трудно зарастване на рани.
При много хора, страдащи от това заболяване, се наблюдава развиване на кожни състояния, а някои от тях определено могат да предизвикат безпокойство. Проблеми с външната обвивка могат да бъдат и първите предвестници на тази болест, затова при поява на необясними и странни смущения върху кожата е необходима своевременна консултация с дерматолог.
Един от често срещаните проблеми, които причинява диабетът, е нарушение в кръвообращението. Когато притокът на кръв към кожата е намален, се намалява способността за заздравяване и регенерация, за производство на колаген, отразява се и върху изпотяването, което прави епидермалната обвивка чувствителна към налягането и температурата. Намаленият приток на кръв в комбинация с повишена кръвна захар влияе и върху имунната система. Така се повишава рискът от инфекции, защото защитната функция на тялото отслабва значително. Бавното зарастване на рани, характерно за Тип 2, е отворена врата за проникване в тялото на различни болестотворни бактерии, вируси и микроорганизми.
Все пак, при развиване на заболяването и поставена диагноза от специалист, пациентите трябва да знаят за някои характерни придружаващи кожни проблеми. Бързото им откриване и своевременна намеса може да предотврати задълбочаването им.
Акантозна пигментоза – проявленията са потъмняване и удебеляване на кожни участъци в областта на врата, подмишниците, слабините, ръцете, лактите и коленете. Засяга и здрави хора, но често се наблюдава при диабетно болни.
Алергични реакции – храни, ухапвания от насекоми или лекарства могат да предизвикват появяването на обриви и промяна в текстурата на кожата. При диабет се повишава чувствителността и експертите съветват да се проверява цялото тяло за изменения, зачервявания и раздразнения, включително и мястото, на което се инжектира инсулин.
Атеросклероза – стесняване на кръвоносните съдове, което при диабет засяга не само сърдечната област, но и цялото тяло, включително и съдовете, които кръвоснабдяват кожата. В резултат на намаления приток на кислород се наблюдава косопад, изтъняване на кожата, удебелени и обезцветени нокти на краката.
Бактериални инфекции – те могат да са най-различни и да засегнат слъзните канали, фоликулите на космите, ноктите и дълбоките слоеве на кожата. При такъв вид възпаление засегнатите зони са с повишена температура, подути, болезнени и зачервени.
Булозис диабетикорум (диабетни блистери) – сходни са с блистери от изгаряне и се появяват по пръстите на краката и ръцете. Обикновено са безболезнени и е възможно да изчезнат сами.
Диабетна дермопатия – както вече беше споменато, диабетът може да засегне малките кръвоносни съдове, които кръвоснабдяват кожата. При това състояние се наблюдава образуването на светлокафяви или червени лезии по краката. Те не предизвикват сърбеж или болка, а в общия случай не е необходимо да се прибягва до лечение.
Диабетна склероза на пръстите – кожата на пръстите на ръцете и краката се втвърдява, стяга и се усеща на допир като восък. Същевременно се появява скованост в ставите на пръстите.
Дисеминиран актиничен гранулом – причинява кръгли или овални обриви по пръстите, ръцете и краката. Цветът им е червен, червено-кафяв или телесен. В общия случай не се третират, но е възможно да се предпише топичен стероиден медикамент.
Еруптивна ксантоматоза – проявленията са твърди, жълти, грахоподобни разширения на кожата, най-често по краката, ръцете и седалищните части. Този тип лезии имат червен ореол и могат да предизвикват сърбеж.
Гъбични инфекции – Кандида албиканс е виновникът за много от гъбичните инфекции, които се появяват при хората с диабет. При това състояние се развиват червени обриви – разположени в близост едни до други малки мехури и плаки. Благоприятстващата среда за гъбичните инфекции са влажните зони – свивките на коленете, лактите, подмишниците, около слабините. Терапията изисква топичен стероиден медикамент, противогъбични лекарства и поддържане на засегнатото място сухо.
Пруритус – или просто казано, сърбеж. Причините за сърбеж могат да бъдат най-различни, като една от тях е намален приток на кръв – в този случай най-засегнати са ръцете и краката. Препоръчва се използване на лосиони и кремове, щадящи измивни средства и избягване на горещите душове.
Диабетна липоидна некробиоза – причинява се от промяна в малките кръвоносни съдове и най-често засяга долната част на краката. Засегнатата кожа е надигната, твърда, със синьо-червен ръб, като може да предизвика болка и сърбеж. Развиването на това състояние може да еволюира до отваряне на рани, които се лекуват след преглед от специалист.
Диабетна склеродермия – причинява втвърдяване на кожата в областта на шията и горната част на гърба. Наблюдава се при диабетноболни с наднормено тегло. За облекчаване и омекотяване се използват лосиони и хидратиращи продукти.
Витилиго – засяга пигментацията, поради факта, че клетките, отговарящи за нея, са унищожени. В резултат се появяват области с обезцветена кожа по лактите, колената, ръцете и лицето, която задължително трябва да се предпазва със слънцезащитен продукт.
Диабетът е опасно заболяване, което трябва да се контролира и да се взимат превантивни мерки, за да не се развият допълнително и кожни състояния. Трябва да се спазват указанията на наблюдаващия лекар и да се полага и допълнителна грижа за кожата – да се поддържа суха и чиста, да се подсушава с потупващи движения, редовно да се преглежда за настъпили промени, да се избягва гореща вода и взимане на вана с пяна, тъй като съдържа изсушаващи съставки. При дразнене не бива да се разчесва.
За намаляване риска от развиване на тежки кожни състояния е задължително да се поемат течности, да се използва слънчева защита през всички сезони, както и хидратиращи обвивката продукти.