Изграждането и спазването на рутинна грижа за косата е от решаващо значение за здравето, силата и външния ѝ вид. Всекидневното внимание, което е необходимо да отделя всеки един човек, за да поддържа вида ѝ блестящ, изисква много повече от измиване, подсушаване и стилизиране. Тя има нужда от отношение и познаване на индивидуалните ѝ потребности, опознаване на полезните съставки, които могат да ѝ помогнат за преодоляване на определено състояние или пък, ако е харесвана в настоящия си вид, разпознаване на средствата за поддържането ѝ. Не на последно място рутината трябва да включва и защита от механично, химично или ултравиолетово увреждане.
Не са рядкост случаите, в които грижата за косата означава цял арсенал от продукти. Понякога, обаче, е възможно навиците за поддържането ѝ да се превърнат в препятствие и като цяло да не се постигне очакваният ефект, въпреки сериозните инвестиции на време и ресурси.
Ето защо за всеки човек трябва да е наясно с ползите и вредите от действията, които извършва що се касае до скалпа и косата. Здравето, плътността и обема на косата са неразривно свързани с отношението към нея, а някои от възприетите навици могат да окажат вредно влияние за цялостния ѝ вид.
Неправилно разресване – често движението на гребена е от корените към върховете, което понякога измества заплетените възли, допълнително ги усуква, получава се ненужно опъване на косъма, а скалпът и фоликулите се разраняват. Това действие води до изтъняване и накъсване, като ситуацията може да се влоши, когато това упражнение се извършва върху мокра коса, защото тогава тя е най-уязвима и крехка. Препоръчва се нанасянето на продукт за разресване, след което използване на гребен с широки зъби, чрез който се разплитат първо усуканите възелчета и едва тогава може да се започне сресване от корените към върховете. При чуплива и къдрава коса се препоръчват четки с глигански косъм за предотвратяване на накъсването. Разресването няколко пъти на ден се счита за излишно, а използването на сила – категорично противопоказно.
Непочистване на четки и гребени – по тях се натрупват остатъци от продукти, мъртви кожни клетки, които после пак се връщат в косата. Гребените и четките трябва да се почистват веднъж седмично с топла вода и антибактериален препарат.
Стягане на косата – връзването на стегната опашка или кок може да опъне космите и да доведе до накъсването им особено в зоната на челото и слепоочията. При твърде честото повтаряне на този тип прическа е напълно възможно да настъпи частична алопеция. Препоръчително е да се избягват стягането на косата, особено когато е мокра, но ако все пак се налага (при някои професии, например), е необходимо да се намали напрежението по косъма. Косата може да се приглади със стилизиращ продукт, да се сплете, а вместо гумен ластик задължително да се използва облечен с текстил – велур или сатен.
Използване на химични продукти – въглероден пероксид, натриев пероксид, силикони, избелващи формули, химично къдрене, парабени, алкохол – всички те водят до увреждане с различно проявление, включително косопад, възпаление на скалпа, инфекции. Решението, разбира се, е да се избягват продукти, съдържащи вредни съставки. Също така, се препоръчват малки количества шампоан и балсам, тъй като прекомерните количества причиняват изсушаване и омазняване на скалпа.
Неподходяща рутина за измиване – текстурата и типът на косата определят колко пъти седмично следва да се измива. Всекидневната употреба на шампоан може да я лиши от естествените ѝ масла и да направи вида ѝ изтощен. От друга страна, прекалено рядкото измиване води до натрупване на мръсотия, прах, мъртви кожни клетки и себум върху скалпа, което запушва космените фоликули и влошава нейния растеж.
Неправилна употреба на шампоан и балсам – необходимо е шампоанът да се втрива в скалпа, за да отстрани натрупаната мръсотия там. Напълно ненужно е в останалата част от косата да се втрива измиващия препарат, тъй той ще измие естествените масла по дължината на косъма. За останалата част на косата е достатъчно пяната на шампоана да се плъзне по нея при изплакването, за да е чиста, но в същото време да съхрани естествените си вещества. Балсамът се нанася по дължината на косата, но не и в скалпа и в корените ѝ. Косата близо до кожата по-бавно губи хидратация в сравнение в краищата. Освен това е възможно балсамът да запуши порите на скалпа, което би наранило фоликулите и причинило врастване на косми.
Измиване с гореща вода – колкото и привлекателно да звучи взимането на горещ душ или вана в студена зимна вечер, трябва да се знае, че този навик е еднакво противопоказен както за кожата, така и за косата. Високата температура уврежда протеина в косъма, а резултатът от това взаимодействие е изтощаване на косъма и сухота и фриз. Горещата вода трябва да се замени с приятно топла, а изплакването на балсама следва да е със по-хладна вода, за да се затворят кератиновите пластини в косъма и влагата да остане запечатана отвътре. Престоят в банята не трябва да надвишава 10-15 минути.
Честа употреба на сешоар, преса и маша – резултатът от редовната употреба на електрически средства за оформяне на прически е изсушаване, накъсване и цъфтеж, защото тези уреди разрушават водородните връзки в косата. Като цяло, употребата им не се препоръчва, но ако все пак се налага, нека температурата на апаратите да е намалена до възможно най-ниската степен. Абсолютно противопоказна е употребата им върху мокра или влажна коса. Чупливите и къдрави коси се подсушават само с дифузерна приставка, за да се предотврати увреждане.
Често излагане на слънчева светлина – ултравиолетовите лъчи могат да увредят космените фоликули и това да причини обезцветяване, цъфтеж, изтъняване, сухота и фриз. Рискът се повишава за коси, преминали химична обработка. Слънцезащитата на косата може да се изрази в увиването ѝ в шал, използване на шапки и ограничаване престоя на слънце.
Изтриване на косата при подсушаване – търкането и изстискването с груба хавлиена кърпа причинява голям стрес на косата, увеличава триенето, появява се фриз и се губи хидратация. Правилното подсушаване се извършва с микрофибърна кърпа – косата се увива в нея и се оставя няколко минути излишната вода да попие в кърпата. Като заместител може да се импровизира и памучна тениска. Хавлиеният плат „изсмуква“ влагата от косъма и го изсушава.
Заспиване върху памучни калъфки – те извличат влагата и полезните естествени масла от косата. В резултат на това тя става суха, накъсва се и губи форма. Препоръчва се употребата на копринени калъфки, тъй като фибрите в материята не предизвикват триене, не абсорбират и запазват къдриците.
Плуване в басейн – известно е, че хлорът е сериозен враг на здравата и оформена коса, тъй като смъква естествените ѝ масла, а тя губи сила, влага и свежест.. Превенцията и тук е добър подход – препоръчва се използването на шапка и изплакване на косата веднага след излизане от басейна.
Тупиране – този процес причинява изключителен стрес и напрежение на косата, защото по същество тя се сресва обратно на посоката на кутикулите, което може да ги увреди или унищожи, а косъмът да се накъса. Вместо този агресивен за косата метод, обем може да се придаде с подходящ стилизиращ продукт и широк гребен.
Пренебрегване на скалпа – освен измиване с шампоан, той се нуждае и от редовно ексфолиране с щадящ продукт за отстраняване на мъртвите кожни клетки и натрупани остатъци от продукти. Масажът на скалпа е чудесна добавка към седмичната рутина – освен стимулиране на кръвообращението, той е доказано терапевтично средство срещу стрес.
Много ежедневни действия, навици и фактори могат да доведат до увреждане на косата. От първостепенна важност е да се използват правилни продукти, грижата да включва защита и да не се допускат действия, които да ѝ навредят. Вредните навици могат да бъдат заменени от адекватна рутина, която обхваща не само за кожата, но и скалпа, и самата коса, за да може в последствие всеки един човек, загрижен за своята външност, да постигне сияен и привлекателен вид.