Рано или късно житейският опит поставя хората пред изпитанието изгаряне на кожата. Разбира се, случват се инциденти – дали от нагорещена ютия или просто защото слънцезащитният крем е забравен у дома – и най-добрият начин за справянето с тях е бързата реакция и вземането на адекватни мерки.
Най-общо казано изгарянията представляват увреждане на тъканите, което е резултат от силна топлина, прекомерно излагане на слънце (може и друго излъчване), контакт с химически вещества или електричество. Когато оценяват наранявания от изгаряне, лекарите се съобразяват с два фактора: дълбочина и размер на раната, като размерът се измерва с процента на общата телесна повърхност. Дълбочината на изгаряне зависи от това колко горещ е бил агентът, колко дълго е засегнатият участъкът е бил в контакт с веществото-причинител и колко плътна е кожата в областта. За да се прецени сериозността на изгарянията, в медицината е приета скала, която ги класифицира от първа до трета степен.
Изгарянията от първа степен засягат горния епидермален слой на външната обвивка, като характерно за тях е образуването на зачервявания и подуване. Пример за това е леко слънчево изгаряне, което става червено и след известно време може да предизвика лющене на кожата.
Изгарянията от втора степен (наричани също изгаряния с частична дебелина) преминават през междинния слой на кожата, причиняват болка, зачервяване и мехури. Получената рана може да се подуе или да кърви, а лечението ѝ отнема между 1 и 3 седмици. След зарастването кожата може да се обезцвети, но все пак тези изгаряния не оставят повдигнати белези. Лечението може да включва мехлеми или специални превръзки.
Изгарянията от трета степен (наричани още изгаряния с пълна дебелина) увреждат двата слоя на кожата и могат също да повредят подлежащите кости, мускули и сухожилия. Наранената кожа може да стане бяла, черна и / или сива. Понякога не се усеща болка, защото нервните окончания под кожата са унищожени. При изгарянията от трета степен съществува висок риск от инфекция, а получените рани обикновено се лекуват с кожни присадки. В случаите, в които не се използват присадки, е възможно да останат надигнати белези.
Самолечението обикновено е препоръчително за първото и второто ниво от скалата, докато при последното е необходимо да се потърси възможно най-скоро помощ от специалист. Обикновено слънчевите изгаряния и малките отлюспвания могат да се лекуват със средства от домашната аптечка, а дълбоките и широко разпространени рани се нуждаят от по-сериозни медикаменти и лекарско наблюдение в специализирани центрове.
Незначителните изгаряния от първа степен оставят кожата розова или червена, но не причиняват образуване на мехури, сълзене или образуване на корички. В случай че възпалението продължи повече от две седмици и започне образуване на корички или мехури, това е знак за по-дълбоко нараняване, което се нуждае от специализирано внимание.
Най-добрият начин за лечение на слънчево изгаряне е хладен компрес с плътен, нежен емолиент. Обикновено не се препоръчва самостоятелно отлепване и обелване на засегнатата кожа, тъй като може да се премахнат много слоеве и това да причини допълнително нараняване. Така се увеличава рискът от раздразване, инфекция и оставяне на белези.
Що се отнася до други леки изгаряния – а под незначителни се има предвид изгаряния от първа степен или по-леки – лечението е подобно на това при уврежданията, причинени от слънцето. Нанася се хладен компрес, след което гъст емолиент. Тъй като кожната бариера е повредена, продуктите, съдържащи консерванти или аромати, могат да бъдат дразнещи и да причинят продължително зачервяване.
Антибиотичните мазила или кремове често се използват за предотвратяване или лечение на инфекции при пациенти с изгаряния от втора степен. Използването на тези мехлеми може да изисква поставянето на превръзки, които е редно да се сменят ежедневно. Препоръчително е лекарят да координира смяната на превръзките с нанасянето на локални антибиотици. При подмяната е възможно да се получи леко кървене. В последствие раната трябва да се измие внимателно с мек сапун и да се изплакне добре с чешмяна вода, така че да се премахнат поставените лекарства. За подсушаване е добре да се използва мека кърпа или парче марля, като по този начин раната ще бъде предпазена от раздразване и замърсяване.
По-големите участъци от изгаряния от трета степен (с пълна дебелина) се третират с кожни присадки. Този вид процедура представлява оперативна намеса, която премахва мъртвата кожа и я замества със здрава от друга част на тялото. Присадената кожа често се лекува с антибиотичен мехлем и превръзка с незалепващ препарат. Известни са три вида кожни присадки.
Листовите обикновено се прилагат върху лицето или ръцете за по-добър козметичен ефект. При този вид се използва цялото парче кожа, за да се покрие определена зона. Новоизлекуваните присадки са много крехки и трябва да се отделя специално внимание за защитата им. Препоръчително е да се предпазват от одраскване, порязване и триене, като за целта не следва да се носят груби дрехи и накити.
Отворените присадки се използват за по-големи рани, като за постоянното покритие на раната се взема парче от собствената кожа от друга част на тялото (донорска кожа), за да се затвори отворената зона. Известно е, че когато се свали от тялото, кожата на донора се свива. За да се разтегне и да придобие подходящия вид и размер, тя се поставя в устройство, което прави малки прорези или дупки в нея. Опънатата кожа обхваща по-голяма площ в сравнение с необработена листова присадка, но за сметка на това оставя малки дупки, през които се виждат пораженията от изгарянето. Раната заздравява, а зоните между дупките се запълват с нова кожа.
Присадките с пълна дебелина се използват за реконструкция на малки участъци, при които се наблюдава и увреждане на ставата, като ръката или брадичката. Този вид присадки се състоят от пълната дебелина на кожата и се свиват най-малко в сравнение с другите две.
Във всеки един случай, независимо от степента на изгаряне, е препоръчително да не се пренебрегва образувалата се рана, а да се вземат адекватни мерки. Ако симптомите подсказват нараняване от втора или по-високата степен е необходимо да се потърси експертна медицинска помощ.