Потенето е нормална функция на организма, чрез която се осигурява естествено охлаждане на тялото. При този процес от екринните потни жлези се отделя безцветна течност. Всеки човек се изпотява, когато навън е горещо, когато извършва тежък физически труд, по време на тренировка или когато е в състояние на стрес. Нарушената функция на потните жлези при някои хора води до прекомерно и обилно потене, дори и в случаите, когато не извършват физически натоварвания. Това състояние се нарича хиперхидроза и е проблем, засягащ около 3 % от населението на планетата.
Страдащите от хиперхидроза отделят значително количество пот без видима причина и то до такава степен, че влагата буквално капе от ръцете им. В следствие се появява психологически дискомфорт, чувство за неудобство, стеснителност, а нерядко се възпрепятстват бизнес и социални задължения, както и романтични връзки. Нелекуван, този проблем може да продължи през целия живот.
Причините за хиперхидроза зависят от вида на изпотяване, като в определени случаи прекомерното изпотяване е безобидно, но в други – дължащо се на вече съществуващ проблем, който не е за подценяване. Обилното отделяне на пот може да е резултат от заболявания на ендокринната или нервната система, инфекциозни и други системни болести, сърдечносъдови заболявания и др.
Според областта на човешкото тяло, при която видимите количества пот са най-големи, хиперхидрозата бива аксиларна (подмишниците), плантарна (ходилата) и палмарна (дланите).
Прекомерното изпотяване на ръце е най-честият тип хиперхидроза, предизвикваща особено голям срив в самочувствието и е причина за проблеми на работното място. Тя води до тежки практически последици, затруднява страдащите да държат писалка, музикален инструмент, да упражняват занаятчийски професии, да държат волан и дори да се ръкуват.
Големите количества пот в дланите варира от леко до много тежко с вероятна причина генетична предразположеност. Потенето на ръцете обикновено започва в ранна детска възраст и се влошава в края на тийнейджърските години. Палмарната хиперхидроза не се подобрява с течение на времето, а напротив – може да се влоши и буквално да държи ръцете изпотени в различни ситуации, които обикновено не предизвикват отделяне на течност от екринните жлези. Симптомите на заболяването не са характерни по време на сън, което не е и причина за неглижиране на проблема, тъй като в голям процент от случаите потните ръце водят до емоционални сривове, прекъсване на връзки и нежелание за ръкостискане с партньори и близки хора.
Съществуват няколко изпитани медицински практики за отстраняване на проблемите, създавани от палмарната хиперхидроза:
Антиперспинант, съдържащ алуминиев хлорид – силен антиперспирант, който пречи на големите количества пот да излизат навън. Оказват силно въздействие главно в областта на подмишниците, но могат да бъдат използвани за намаляване на влагата по дланите и ходилата. Възможно е антиперспинантите да причинят раздразнение на кожата или възпаление. В тези случаи се препоръчва използването им на по-редки интервали или поставянето на овлажняващ агент веднага след нанасянето им.
Йонофореза – лечение, което използва електрическа стимулация. Използва се основно за премахване на изпотяването по дланите и/или на ходилата. В повечето случаи йонофорезата има положителен ефект. Лечението представлява поставяне на засегнатите области (обикновено ръце и/или крака) в малък контейнер, пълен с вода, след което чрез специална апаратура се пуска слаб ток, минаващ през водата. Процедурата е напълно безвредна и не застрашава здравето на пациента, но може да причини дискомфорт или усещане за иглички по кожата. Йонофорезата изисква 3-4 сесии седмично, всяка от които е с продължителност 20-40 минути. Осезаеми подобрения са налице след 6-10 процедури. С цел предотвратяване на симптомите е необходима поддържаща терапия веднъж на всеки 1-4 седмици. В случаите, когато лечението не достига до очакваните резултати, във водата се добавя лекарство, наречено гликопирониев бромид.
Инжекции с ботулинов токсин – те са опция, която обикновено оказва въздействие при изпотяване на подмишниците, но някои лекари ги използват за терапия върху дланите на ръцете и стъпалата на краката. Лечението се състои от много малки инжекции, въведени точно под кожата в засегнатите области. Ботулиновият токсин блокира изпращането на нервни импулси към потните жлези, което от своя страна води до намаляване на количеството отделяна пот. Ефектът от инжектирането на ботулиновия токсин се усеща след 3-4 седмица, но като недостатък може да се приеме изчезването му след 6 до 12 месеца от въвеждането му в организма.
Хирургическа интервенция – счита се за краен и наложителен метод при хора, които не се повлияват от други процедури и страдат от тежко изпотяване в ръцете и подмишниците. Хирургията включва премахване на потните жлези в областите със силна секреция. Една от възможностите е операция, при която се отстраняват някои от нервите, разположени отстрани на гръбначния мозък. Това са нерви, оказващи контрол върху потните жлези в ръцете. Операцията се нарича ендоскопска торакоскопична симпатектомия и представлява интервенция с минимален достъп, при която се използва специален ендоскопски апарат, за да се намери, а след това да се отреже нервът. Усложнение, което може да възникне след операцията, е компенсаторно увеличаване на потенето в други части на тялото (като например в гърдите или в слабините).
При всички случаи палмарната хиперхидроза е лечима, като се реагира навреме и не се неглижира. Консултацията със специалист-ендокринолог е наложителна, за да се определят причинителите за обилното потене, както и да се определят адекватни методи за премахването му. Йонофорезата и ботулиновият токсин са процедури, които следва да се правят от практикуващ лекар с голям опит, в предназначените за тази цел места – дерматологични клиники, центрове за естетична медицина.