Бактериите са микроскопични, едноклетъчни организми, които живеят във всяка една част на заобикалящия ни свят. Някои от тях се намират във въздуха, докато други живеят във водата или почвата. Можем да ги намерим и в растенията, и в животните, и в хората. Самата дума „бактерия“ носи своя отрицателен заряд и конотация, обикновено хората я свързват с вреди и заболявания, но всъщност бактериите изпълняват жизненоважни за организмите и околната среда функции (например, растенията се нуждаят от тях в почвата, за да растат).
По-голямата част от бактериите са безвредни за хората, а в определени случаи дори и полезни. В човешкия стомашно-чревен тракт добрата бактерия подпомага храносмилането и произвежда витамини. Те също така помагат на имунитета, осигуряват защита на организма от навлизането на причиняващи инфекции бактерии и други вредни патогени. Общо взето, разглеждайки всички познати на науката микроскопични организми, относително малък е броят на тези, причиняващи инфекции и заболявания.
Човешкият организъм е устроен по начин, който го защитава от вредните за него бактерии. Например, кожата осигурява забележителна добра бариера срещу инфекции. Въпреки че много бактерии влизат в контакт или пребивават върху нея, обикновено не са в състояние да причинят инфекция.
И все пак, съществуват определен тип микроорганизми, чието наличие създава предпоставка за заболяване. Бактериалните инфекции (пиодермиите) могат да бъдат разглеждани и като безвредни, но в някои случаи варират от сериозни до животозастрашаващи. Основни причинители на пиодермията са два вида бактерии – най-често стафилококи или стрептококи, или понякога комбинация от двата организма.
В повечето случаи съществуват различни морфологични характеристики, които позволяват на специалистите да разпознават вида на заболяването, тъй като повечето бактериални инфекции имат своите специфики на проявление. Повечето от тях причиняват оток, зачервяване или други признаци на възпаление, нерядко довеждат до фокално натрупване на гной или течност.
Най-често срещаните диагнози, причинени от бактериални инфекции, са:
Импетиго – заразна, повърхностна инфекция на кожата, причинена от Staphylococcus и Streptococcus бактерии. Импетиго се среща по-често при деца (особено 2- до 5-годишни), но това не изключва и появата му при възрастни хора. Появява се в топла и влажна среда и се разпространява чрез близък контакт, чрез използване на тоалетни и битови принадлежности, размяна на играчки и др. Класическите признаци и симптоми на импетиго включват червени рани, които бързо се разкъсват, a няколко дни и след това образуват жълтеникаво-кафява кора. Раните обикновено се появяват около носа и устата, но могат да се разпространят до други части на тялото чрез пръсти, дрехи и кърпи. Сърбежът и болезнеността обикновено са леки. При по-рядката форма на заболяването – „булозно импетиго“ се образуват големи мехури, които се появяват по туловището. По-сериозната форма на импетиго, наречена „ектима“, прониква по-дълбоко в кожата – причинява болезнени рани на гърлото, които без лечение могат да достигнат до дълбоки язви. Лечението с антибиотици обикновено изчистват импетиго от 7 до 10 дни. Но е препоръчително да се направи изследване, за да се локализира причинителят на инфекцията и да се назначи адекватен антибиотик за лечението ѝ.
Ектима – обикновено и доброкачествено кожно състояние, което се причинява от бактериална инфекция. Заболяването води до образуване на кожни язви, обикновено в долните крайници. Тъй като ектимата се простира в дермата, тя често се нарича по-дълбока форма на импетиго. Обикновено започва с образуване на червено и пулсиращо петно, подобно на наблюдаваното при повърхностното импетиго. В последствие петното се разраства, обхваща долните слоеве на кожата, изпълва се с течност (гной), като образува дебела сиво-жълта кора. В основата си дермалната язва има повдигнат, издължен околоъгълник, който му придава изпъкнал външен вид. С напредването на инфекцията се образуват нови петна, които се развиват бързо, за да добият вид на големи (размер между 2-3 см.) некротични язви. Бактериите Staphylococcus aureus или Streptococcus pyogenes са причинители на състоянието, което е често срещано при малки деца, както и при възрастните, страдащи от имунни заболявания, диабет и др.
Целулитис – много разпространено инфекциозно заболяване, най-често причинено от стрептококи или стафилококи и разпространяващо се от повърхността на кожата към по-дълбоките ѝ слоеве – под епидермиса, в подкожната мастна тъкан. Появява се предимно по краката, като не е изключено да засегне лицето, тялото или ръцете. Обикновено се образува само на едно място (засяга само единия крак, не и двата) и причината за това се дължи на локално инфектиране, дължащо се на ухапване, порязване или изгаряне. Клиничната картина представлява силно зачервяване в инфектираната зона, образуване на оток, съпроводен с болка. В определени случаи целулитисът може да бъде съпътстван от треска и подуване на лимфните възли.
Еризипел – тип инфекция, образуваща се в горния слой на кожата и обикновено се причинява от бактерията Streptococcus Group A – същата, която причинява инфекция в гърлото. В по-редки случаи причинители могат да бъдат и други видове стрептококи или стафилококови бактерии. Еризипелът е инфекция подобна на целулитиса, с тази разлика, че последният обхваща по-дълбоките слоеве на кожата. Общото между двете състояния е, че се третират по един и същи начин. Редица симптоми предхождат еризипеласа, като от 4 до 48 часа преди появата на кожни лезии се усеща обща отпадналост; започва втрисане, придружено в някои случаи с повръщане. Обривът, който се появява след това представлява червени, горещи, подути и лъскави петна, засягащи области на лицето и краката.
Фоликулит – сравнително често кожно заболяване, причинено от възпаление и инфекция в космените фоликули. (Фоликулът* е малка кожна кухина, от която расте косъма). Инфекцията може да се появи във всяка област на тялото (с изключение на устните, дланите на ръцете и стъпалата на краката), най-често засяга ръцете, краката, задните части, гениталиите, гърдите, гърба, главата и лицето. Клиничната картина се изразява в малки червени подутини, които могат да имат бял, напълнен с гной връх. Въпреки че е неприятно, фоликулитът е относително безвредно състояние, което може да порази хора от всички възрасти. Фоликулитът обикновено се причинява от Staphylococcus aureus или стафилоза.
Фурункул (Цирей) – дълбока инфекция на космения фоликул, водеща до образуване на абсцес с натрупване на гнойна и некротична тъкан. Фурункулите се появяват като червени, подути и крехки нодули на окосмените части на тялото, а разпространител на инфекцията е Staphylococcus aureus, въпреки че и други бактерии също могат да бъдат причинители. Лезиите се появяват в областта на шията, гърдите, лицето и хълбоците и могат да бъдат болезнени, когато са свързани с носа, ухото или пръстите. В определени случаи и ненавременно лечение инфекцията е придружена от треска и обща отпадналост. Фурункулозата често има тенденция да се повтаря и може да се разпространява сред членовете на семейството. Фактори за образуването ѝ са отслабване на имунитета, диабет, затлъстяване и занижена хигиена.
Еритраза – инфекция, причинена от бактерията Corynebacterium minutissimum. Обикновено се появява между пръстите на краката (между 3 и 4 пръст), но може да се открие и в областта на слабините, подмишниците и под гърдите (по местата, които задържат влага). Инфекцията е характерна за възрастни хора, такива с наднормено тегло, диабетици, заболели от хиперхидроза и работещи в помещения с наличие на влага и топлина. Еритразмата започва с появата на розови до червени петна, със заоблени краища, наподобяващи раковина. С течение на времето лезиите се разрастват и се сливат, образувайки единна инфектирана зона. Петната стават люспести, а цветът им от розово-червен постепенно става кафеникав. Състоянието редува периоди на затихване с фази на активизиране, като може да продължи с течение на много години.