Здравата кожа е основен компонент на човешкия физически външен вид и играе основна роля в социалната комуникация. От съществено значение са множеството функции на кожата, които изпълнява и най-значимата от тях – да бъде основна бариера в защитата на организма. В непосредствена връзка с външната среда, тя е динамична преграда, която позволява и ограничава преминаването на вода, електролити и други вещества; предпазва от инвазия на микроорганизми, токсични агенти и ултравиолетови лъчи. Кожата също така има функцията да регулира температурата на тялото, да открива инфекции и да играе ролята на сензорен орган, чрез който се усеща топлина, студ, болка, сърбеж и различни външни влияния във всяка една точка на тялото.
Грижата за кожата следва да започне от най-ранна детска възраст и да продължи през целия житейски път. Времето, което всеки индивид отделя, за да поддържа кожата си по начин, по който ще ѝ позволи да осъществява нормалните си функции, играе важна роля за цялостното здравословно състояние. Въпреки това, съществуват определен вид заболявания, които засягат кожата още с раждането на човек и ненавременното вземане на мерки води до задълбочаване и обостряне на състоянието.
Атопичният дерматит е често срещано и упорито кожно заболяване, което засяга голям процент от населението на света. Атопията е специален тип свръхчувствителност, при която съществува известен наследствен компонент и поради тази причина се среща по-често, когато поне един от родителите я има. Терминът „атопия” идва от гръцки и в широката си употреба означава „некласифициран“, докато значението на думата „дерматит“ се използва, за да обозначи „възпаление на кожата“.
Причините за атопичен дерматит все още не са изцяло известни, но се тълкува, че заболяването настъпва като комбинация от генетични (наследствени) фактори и влиянието на околната среда. Редица изследвания свързват заболяването с други така наречени атопични разстройства като сенна хрема (сезонни алергии) и астма, които са често срещани в огромен процент от хората с атопичен дерматит. Друг основен фактор за развиването и обострянето на атопичното състояние на кожата е намаленото количество на протеина „филагрин“, който играе важна роля за поддържането на нормална хидратация на кожата.
Симптомите на атопичния дерматит (екзема) се различават, като при всеки човек той има различни проявления, но все пак включват:
- Суха кожа
- Сърбеж, който се засилва през нощта
- Червени до кафеникаво-сиви лезии върху ръцете, краката, глезените, китките, шията, горната част на гърдите, клепачите, колената и лактите, а при бебетата – лицето и скалпа
- Малки, повдигнати подутини, от които тече течност. В случаите, когато са разчесани – образуват коричка
- Напукана и образуваща люспи кожа
- Груба и подута кожа от разчесване
Въпреки че атопичният дерматит може да възникне във всяка една възраст, най-често започва при бебета и малки деца, още преди навършване на 5-годишна възраст. След настъпването, признаците на заболяването се срещат до настъпването на юношеството и могат да продължат до зряла възраст. В повечето случаи характерно за този вид екзема е редуването на активни периоди, когато болестта се обостря, последвани от периоди на затишие, когато кожата се подобрява или изчиства напълно, наречени ремисии. Съществуват случаи, когато пациенти с атопичен дерматит влизат в постоянна ремисия на заболяването, въпреки че кожата им остава суха и лесно раздразнима.
Множество фактори могат да активизират или да влошат атопичния дерматит, включително ниска влажност, смяна на сезоните, студено време и използване на козметика, сапуни и лосиони за тяло. Екологичните фактори и замърсената околна среда са признаци, които активизират симптомите на атопичния дерматит особено при индивидите, наследили заболяването. Емоционалните фактори – стрес, безсъние, нездравословен начин на живот влошват състоянието, но не се считат за основна причина за разстройството.
В зависимост от тежестта на симптомите, атопичният дерматит може да бъде лекуван с локални лекарства, които се прилагат върху кожата; фототерапия, форма на светлинно лечение; медикаменти за имунната система, насочени към определени нейни функции. В крайни случаи се използват системни (приемани през устата или инжектиране) стероиди, въпреки че не се препоръчват за лечение на атопичен дерматит.