Терморегулацията е процес, който позволява на тялото да поддържа определена вътрешна температура, обикновено в спектъра между 37 ° C и 37.8 ° C. Факторите, които могат да повлияят за нейното покачване или намаляване, варират от климатични изменения (горещи или студени метеорологични условия), прием на алкохол, инфекции, вируси и др. Този процес се контролира от хипоталамуса – част от мозъка, предназначена да контролира терморегулацията. Когато вътрешната температура е твърде висока или ниска, той изпраща сигнали до мускулите, органите, жлезите и нервната система. Те реагират по различен начин, за да възвърнат нормалните граници и правилното функциониране на организма.
Когато тялото се нуждае от охлаждане, механизмът за регулиране включва изпотяване – потните жлези освобождават пот, което води до охлаждане на кожата. И ако това е добре за организма, то със сигурност в голяма част от случаите е смущаващо за външния вид. Особено, когато предстои важно събитие, романтична среща или подписване на бизнес сделка. Тук на помощ идва козметичната индустрия, която предлага различни начини за справяне с изпотяването – дезодоранти и антиперспиранти.
Използването на тези две алтернативи има една единствена цел – борбата с неприятното изпотяване и съпровождащата го неприемлива миризма. Но спирането на изпотяването и неприятния аромат по същество са два отделни процеса, които изискват използването на различни средства.
Нека се имат предвид следните два важни факта – потта е мокра и няма аромат. Точно така, потта излъчва неприятна миризма заради бактериите, които живеят върху повърхността на кожата. И поради тази причина антиперспирантите са създадени, за да се справят с мократа част, а дезодорантите – с миризмата на бактерии. Естествено, в наши дни съществуват формули с двойно действие, които влияят като антиперспирант и като дезодорант.
Дезодоранти
Разликите между дезодорант и антиперспирант могат да се разберат и като се разгледат техните съставки. Дезодорантите съдържат антибактериални средства и аромати, които намаляват броя на бактериите в зоната на подмишниците и маскират миризмата на тялото. За разлика от антиперспирантите, те не съдържат алуминиеви ингредиенти.
Най-често използваният антибактериален агент в дезодоранта е алкохолът, но вещества като активен въглен, сода за хляб, диметикон, пропиленгликол, циклометикон, кокосово масло също се използват за борба с бактериите в естествените дезодоранти.
Антипреспиранти
Основната задача на антиперспирантите е намаляване на изпотяването. Тяхната базова съставка е алуминият, който образува гел, когато се прилага, запушва потните жлези на кожата, блокира ги и намалява избиването на големи количества пот. Тъй като антиперспирантите предотвратяват образуването на пот, което е естествена, биологична функция на тялото, някои медицински и дерматологични организации го класифицират като лекарство.
Видовете алуминий, които обикновено се използват в антиперспирантите, са алуминиеви хлорохидрат, алуминиев циркониев трихлорохидрекс глицин, алуминиев хидроксибромид, алуминиев сулфат и натриев алуминиев хлорохидроксилактат.
Когато става въпрос за избор между дезодорант и антиперспирант, това зависи от личните предпочитания. В зависимост от нивото на изпотяване или предотвратяването на излъчваната миризма вариантите са или дезодорант, или стик за подмишници. Антиперспирантите работят най-добре, когато се прилагат предишната вечер преди сън, а не сутрин. За максимална полза от дезодорант, най-добрият вариант е използването му в ранните часове на деня, преди излизане.
Изобретени са и формули, които комбинират съставки и срещу изпотяване, и срещу неприятната миризма, на принципа „две в едно“. Опитът показва, че те съчетават най-доброто от двата продукта, но не винаги имат търсения от използващите ги ефект.