По-голямата част от съвременните потребители на изделия за красота активно се интересуват от информацията, която присъства на етикетите на козметичните продукти и е наясно какво следва да избягва и кое е полезно за неговата кожа. В епохата на дигиталните технологии вече са създадени приложения, които помагат лесната ориентация в света на химическите съединения и подсказват на търсещите най-новите тенденции в света на грижата за кожата. Обикновено в основата на избора на продукт стои неговата активна съставка. Тя е тази, която се отнася до конкретно състояние и им оказва определено съдействие за разрешаването му – например, възпаление, ускоряване на клетъчния обмен, повишаване на нивото на влага, хиперпигментация, акне и т.н., като разбира се ефикасността ѝ зависи и от формулата и от начина, по който кожата реагира. За да бъде категоризирана като активна, съставката трябва да бъде научно и клинично доказана и разрешена за употреба от съответния регулаторен орган. Видовете активни съставки за улеснение биха могли да бъдат разделени спрямо състоянията, които адресират:
Акне – ретиноиди, салицилова киселина;
Хиперпигментация – хидрохинон, витамин Ц, ниацинамид, арбутин, коджикова киселина;
Изсушена кожа – серамиди, хиалуронова киселина;
Застаряла кожа – алфа хидрокси киселини, ретиноиди, витамин Ц, гликолова киселина;
Замърсена кожа – содиев лаурил- и лаурет сулфат;
Слънчеви лъчи – титаниев диоксид, цинков оксид.
В случаите, в които на етикета е указано, че активната съставка е едва 2 % или 0,5 % от съдържанието, то какво има в останалата част от продукта? Дори във формулата да се вложат най-качествените активни съставки, от тях не би имало никаква полза, ако те не могат да проникнат в кожата. Тук на сцената излизат неактивните съставки в козметиката. Както показва и името им, те нямат конкретна функция, не допринасят директно за по-добри резултати и не са обект на регулация. В грижата за кожата неактивните съставки могат да:
- Действат като стабилизиращ агент и да поддържат консистенцията, текстурата и вида на продукта (крем, лосион, гел, пяна);
- Служат за „преносители“ и помощници на активните съставки, за да ги отведат до точното място на действие в структурата на кожата (например, вода);
- Запазват продукта да не се развали бързо и да не развие неблагоприятни микроорганизми, които може да попаднат върху кожата (например парабени);
- Допринасят за добрия аромат и външен вид на продукта.
Неактивните съставки най-общо се разделят на следните видове:
База – това е основната съставка на всеки продукт, към която се добавя всичко останало. Най-често се състои от вода и мазнина.
Емулсификатор – тя свързва водата и мазнината, тези две иначе несъвместими части и не им позволява да се разделят.
Буфери – стабилизират нивото на pH;
Агенти, които придават гладка и плътна консистенция;
Агенти, които проникват по-лесно в кожата и по този начин „проправят“ пътя на активните съставки;
Консерванти – предотвратяват развитие на болестотворни бактерии и увеличават срока на годност;
Повърхностно активни вещества – подобрява свойството на продукта да се нанася по-лесно;
Аромати – придава атрактивен вид;
Емолиенти – омекотява и изглажда кожата, като запълва пространството между кожните клетки;
Хюмектанти – привличат водата към кожата и я поддържат хидратирана;
Оклузиви – образуват бариера на повърхността на кожата и предотвратяват загубата на вода;
Това, че една съставка попада в категорията „неактивна“, не означава, че не оказва влияние върху кожата и от там – върху целия организъм. Хората с алергии и чувствителна кожа следва да внимават и да следят какви неактивни съставки има в използваните от тях продукти и да се посъветват с експерт в случай на необходимост.
Специалистите дават и някои препоръки при разчитането на информацията върху опаковките:
- Не всички съставки трябва да бъдат с висока концентрация, за да действат ефикасно;
- Съставките са изредени на етикета по ред на намаляваща концентрация;
- Ингредиенти, съставляващи по-малко от 1 % от формулата обикновено се представят общо, например аромати, консерванти и т.н.
В случай на съмнение винаги може да се направи пач тест (поставяне на малка част от продукта върху ръката), за да се установи дали кожата би реагирала негативно.